Българийо моя, Родино нещастна,
със що ли заслужи такава съдба?
Дарена от Бога с природа прекрасна,
а с управници - всичките гола вода!
Двайсет години въртяха, крадяха,
ядоха, пиха без срам и без страх.
Едни си отидоха, други долетяха,
всички родени в политически грях.
Имахме нявга една "Партия любима",
все още живуркаща в болест и в стрес.
Но кой ли безумен баща заплоди я,
та пръкнаха толкова партии днес?
И всяка от тях народù си на воля
безбройни "начетени умни глави".
Българийо, заради твоето бъдеще, моля,
тях прогони ги, а на нас ни прости.
© Петър Петров Всички права запазени