Съдба жестока...
От месеци не съм те виждала,
за секунди само искам... и всичко бих дала!
Очите сини липсват ми безкрайно много,
усмивката красива, ласки трудно забравими!
Не искам да те изоставям по безброй причини!
Първата е, че лицето ти е миг проблясък в мрака,
очите... две звездички сини,
с думи трудно изразими...!
Ръцете - нежни и горещи,
чувства силни, за любов трептящи.
Трудно ми е, искам да го знаеш,
но в момента, в който ти за другия узнаеш,
не искам да си тъжен... не искам да се лъжем!
Съдбата е със нас била жестока
и рана в сърцето ми остави неизлечима и дълбока!
Ти си с нея... аз - със него,
болезнено за теб и мен е, зная!
Че те обичам, не се страхувам да си го призная!
И може би ще се срещнем някога в Рая...
... Може би!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Табакова Всички права запазени
