Съдба моя!~
Всеки път беше последен,
а всеки ден ми бе пореден -
този път ще променя нещата,
този път няма да простя,
този път не ще раната отворя
и черни сълзици не ще пророня!
Ако простя и този път,
ще сгреша, но не на друг -
на себе си първо трябва да простя.
Дето не съумявах да спра
и веднъж завинаги сама
пътя си да продължа.
Вечер в сънищата ми се явява
обликът на адската стража.
Оглежда се в мен, като
че не съм от плът, а съм
цял огледален блясък.
Блясък от едно пламтящо
детско съзвездие, уморено от
липса на всякакво благоденствие!
Добре, че рядко сънувам,
рядко вече и спя -
просто дочаквам края
на моята последна звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Далия Всички права запазени
