veil (Далия)
15 27
21.01.2008 г., 14:20 ч.

Съдба моя!~ 

  Поезия » Друга
647 0 3
 

Всеки път беше последен,

а всеки ден ми бе пореден -

този път ще променя нещата,

този път няма да простя,

този път не ще раната отворя

и черни сълзици не ще пророня!

 

Ако простя и този път,

ще сгреша, но не на друг -

на себе си първо трябва да простя.

Дето не съумявах да спра

и веднъж завинаги сама

пътя си да продължа.

 

Вечер в сънищата ми се явява

обликът на адската стража.

Оглежда се в мен, като

че не съм от плът, а съм

цял огледален блясък.

Блясък от едно пламтящо

детско съзвездие, уморено от

липса на всякакво благоденствие!

 

Добре, че рядко сънувам,

рядко вече и спя -

просто дочаквам края

на моята последна звезда.

© Далия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??