Съдбата и морякът
Съдбата и морякът
На малък остров в океана
моряк проклинаше Съдбата –
крушенец, чакащ ВИП покана
за кораба „Грабни вълната”.
До него – брадва, два триона,
наоколо – дървета здрави,
спасен сандък, въже, пирони,
но той – за тях – съвсем забравил.
Винеше свойта орисия
в безпаметна и дива ярост:
„Защо наказваш ме да гния?
Защо отнемаш мойта младост?
Защо, когато се налага,
далечно ми е твойто рамо,
а в трудности, да ми помага,
Надеждата провождаш само?
Защо спасители не пращаш
от този ад да ме избавят,
че жажда гушата ми хваща,
а глад червата не оставят?...”
... След месеци на нечовешка
борба с лишения и бури,
тропическата треска тежка
на мъките му точка тури.
* * *
Възможност беше му се дала,
но клетото, горко моряче,
наместо да направи сала,
реши Съдбата да оплаче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
