Съдбата и морякът
Съдбата и морякът
На малък остров в океана
моряк проклинаше Съдбата –
крушенец, чакащ ВИП покана
за кораба „Грабни вълната”.
До него – брадва, два триона,
наоколо – дървета здрави,
спасен сандък, въже, пирони,
но той – за тях – съвсем забравил.
Винеше свойта орисия
в безпаметна и дива ярост:
„Защо наказваш ме да гния?
Защо отнемаш мойта младост?
Защо, когато се налага,
далечно ми е твойто рамо,
а в трудности, да ми помага,
Надеждата провождаш само?
Защо спасители не пращаш
от този ад да ме избавят,
че жажда гушата ми хваща,
а глад червата не оставят?...”
... След месеци на нечовешка
борба с лишения и бури,
тропическата треска тежка
на мъките му точка тури.
* * *
Възможност беше му се дала,
но клетото, горко моряче,
наместо да направи сала,
реши Съдбата да оплаче.
© Марин Цанков All rights reserved.
