tsofa (Марин Цанков)
210 396
5 июл. 2012 г., 11:07

Съдбата и морякът 

  Поэзия » Философская
547 0 4

Съдбата и морякът

 

На малък остров в океана

моряк проклинаше Съдбата –

крушенец, чакащ ВИП покана

за кораба „Грабни вълната”.

 

До него – брадва, два триона,

наоколо – дървета здрави,

спасен сандък, въже, пирони,

но той  – за тях  – съвсем забравил.

 

Винеше свойта орисия

в безпаметна и дива ярост:

„Защо наказваш ме да гния?

Защо отнемаш мойта младост?

 

Защо, когато се налага,

далечно ми е твойто рамо,

а в трудности, да ми помага,

Надеждата провождаш само?

 

Защо спасители не пращаш

от този ад да ме избавят,

че жажда гушата ми хваща,

а глад червата не оставят?...”

 

... След месеци на нечовешка

борба с лишения и бури,

тропическата треска тежка

на мъките му точка тури.

 

              *             *             *

 

Възможност беше му се дала,

но клетото, горко моряче,

наместо да направи сала,

реши Съдбата да оплаче.

 

© Марин Цанков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "... и братята започнали да викат Неволята!"
    (българска народна приказка)

    Много добро!
  • Брилянтно! Хъс е нужен на българина и повече вяра!
  • Самосъжалението никога не помага.
    Харесва ми
  • Харесах твоята приказка.

    Да грабваме прирони,
    да грабваме триони
    и салове да правим!
    Дано излезат здрави!
Предложения
: ??:??