ПавелКрасимиров (Павел Красимиров)
25 40
17.08.2017 г., 8:43 ч.

Съдбата на поета 

  Поезия » Любовна
1270 5 5

Такава е съдбата на поета –
да търси вечно любов идеална.
Не слуша той мъдри съвети...
и попада на жени фатални.

Паднал сам в техните капани,
с последни сили трудно се измъква
и тръгва пак той любовта да хване,
че сам в студа да не трябва да замръква.

Коленичи, моли се. И свята
е молитвата, окъпана в сълзи.
Не се обажда на приятел,
а се изправя и отново бърза.

Не ще я стигне – може би го знае.
Ех, проклет инат – не се отказва.
До смърт за нея иска да се бие,
но да не остане с празна пазва.

До Сърцето иска да я сложи,
за да се почувства у дома си.
Тогава чак ще спре да се тревожи
като дете, излъгало баща си.

© Павел Красимиров Всички права запазени

Не е ли странно мили приятели!? Поетите и поетесите са хора (личности), които не могат да живеят без любов. Те се хранят с нея, дишат с нея и съществуват благодарение на нея. Защо тогава Любовта е така жестока и безмилостна към тях. И защо Самотата, която ненавиждат, винаги остава тяхна вярна спътница в живота.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много истинско Стихотворение!
  • А каква е трудовата характеристика на поета!!!Кой го определя,като такъв.Половината държава разбира от поезия,другата от ритнитопковци!!!Иначе е вярно,вътрешното самоопределение е най-важно!!!Аз се чувствам като министър на образованието на Сиера Леоне!!!
  • Хареса ми стиха ти , Павел!Поздравления!
  • Хубави въпроси! Щом сам задаваш въпросите, ще получиш отговорите сам. И те ще бъдат достоверни за теб.
  • Модерният ни век страда от остра липса на виждащи души. Духовната слепота донякъде е хубаво нещо, но при поетите не стоят така нещата. Те са самотни в своето проглеждане. Трудно биват разбрани и понякога дори с партньор цял живот си остават самотници... Съдба!
    Хубаво прозрение си направил. Успех в любовта!
Предложения
: ??:??