Съдбата си не можеш да пребориш
Изчистих се от всички чувства –
любов, и радост, и омраза...
Поисках в мене да е пусто -
от болката да се опазя!...
Живеех безопасно просто.
В душата ми бе странно тихо.
В сърцето не приемах гости,
мечтите също се покриха...
Не ме вълнуваха проблеми,
не ме смущаваха прогнози...
Завиждах на самия мене...
Животът ми?...Цветя и рози!...
Но уловùха ме в капана!...
Внезапно щракна!...Бе жестоко!
Докато мигна и се хванах!...
Отново хлътнах надълбоко!...
Хитрушата бе сладурана.
Отвсякъде мадама страшна!
И стана тя, каквато стана...
Избърсах чувствата си прашни...
На цвете вдъхнах аромата,
звезди изгряха на небето,
изпълни светлина душата,
отново оживя сърцето...
Каквото ще да си говориш,
да смяташ и да обещаваш,
Съдбата си не ще пребориш!...
И вместо тебе тя решава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
. Слънчева и усмихната неделя!