СЪДБАТА СИ САМА ИЗБРАХ
СЪДБАТА СИ САМА ИЗБРАХ
Няма болка и няма страх,
моята съдба е само моя!
Въглен съм сред пепел,прах,
ливада тучна на сред пороя.
И няма мъка, няма рани
щом в урагана пак се смея,
и гълъб съм сред всички врани,
и нощните дабрави ще огрея.
И няма болка, няма страх,
щом хората към мен поглеждат,
съдбата си сама избрах,
а името човек-НАДЕЖДА!
Няма болка и няма страх,
моята съдба е само моя!
Въглен съм сред пепел,прах,
ливада тучна на сред пороя.
И няма мъка, няма рани
щом в урагана пак се смея,
и гълъб съм сред всички врани,
и нощните дабрави ще огрея.
И няма болка, няма страх,
щом хората към мен поглеждат,
съдбата си сама избрах,
а името човек-НАДЕЖДА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
