19.05.2015 г., 20:20 ч.

Съдбата втори шанс на глухите не дава 

  Поезия » Любовна
628 1 2

Измислях те.
А ти дойде и ми се сбъдна.
За кратко.
После се разминахме.
По пътя на разумното мълчание,
където тишината се страхува,
да бъде дума и изричане...

И затова умира безразлична.

Лъжлива, недорасла кучка,
намираща утеха другаде.
От там и двамата си тръгнахме,
защото ТЕ не бяха наше бъдеще.

А можехме да се обичаме.
Тогава.
Сега... е без мелодия.
Егоцентрично.

© Ле Бед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??