Съдби
513
1
2
Земя като една човешка длан,
земя тъй малка и красива
толкова тъга във себе си е скрила.
Земя която кръв попила от битките
за чест за справедливост и закрила.
Земя като една човешка длан!
Във нея ние днес сме чужди!
Във нея днес живеем в плен?
Защото за властта ние сме
ненужни.
Земя като една човешка длан...
В която пламъкът угасва,
А този пламък това са нашите
деца, напускат ни, прощават се
със близки и познати.
Тръгват по чуждите земи,
Земя като една човешка ДЛАН...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
