11 нояб. 2015 г., 16:34

Съдби

516 1 2

Земя като една човешка длан,

земя тъй малка и красива

толкова тъга във себе си е скрила.

Земя която кръв попила от битките

за чест за справедливост и закрила.

Земя като една човешка длан!

Във нея ние днес сме чужди!

Във нея днес живеем в плен?

Защото за властта ние сме

ненужни.

 

Земя като една човешка длан...

В която пламъкът угасва,

А този пламък това са нашите

деца, напускат ни, прощават се

със близки и познати.

Тръгват по чуждите земи,

Земя като една човешка ДЛАН...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трогна ме с поставянето на стиха ми любими Живко!Тъжно но истина!!!Благодаря!!!
  • Благодаря мила!Радвам се че коментира!Лейди!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...