11 нояб. 2015 г., 16:34

Съдби

515 1 2

Земя като една човешка длан,

земя тъй малка и красива

толкова тъга във себе си е скрила.

Земя която кръв попила от битките

за чест за справедливост и закрила.

Земя като една човешка длан!

Във нея ние днес сме чужди!

Във нея днес живеем в плен?

Защото за властта ние сме

ненужни.

 

Земя като една човешка длан...

В която пламъкът угасва,

А този пламък това са нашите

деца, напускат ни, прощават се

със близки и познати.

Тръгват по чуждите земи,

Земя като една човешка ДЛАН...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трогна ме с поставянето на стиха ми любими Живко!Тъжно но истина!!!Благодаря!!!
  • Благодаря мила!Радвам се че коментира!Лейди!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...