Nov 11, 2015, 4:34 PM

Съдби 

  Poetry » Civilian
317 1 2

Земя като една човешка длан,

земя тъй малка и красива

толкова тъга във себе си е скрила.

Земя която кръв попила от битките

за чест за справедливост и закрила.

Земя като една човешка длан!

Във нея ние днес сме чужди!

Във нея днес живеем в плен?

Защото за властта ние сме

ненужни.

 

Земя като една човешка длан...

В която пламъкът угасва,

А този пламък това са нашите

деца, напускат ни, прощават се

със близки и познати.

Тръгват по чуждите земи,

Земя като една човешка ДЛАН...

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Трогна ме с поставянето на стиха ми любими Живко!Тъжно но истина!!!Благодаря!!!
  • Благодаря мила!Радвам се че коментира!Лейди!!!
Random works
: ??:??