11 nov 2015, 16:34

Съдби

  Poesía » Civil
514 1 2

Земя като една човешка длан,

земя тъй малка и красива

толкова тъга във себе си е скрила.

Земя която кръв попила от битките

за чест за справедливост и закрила.

Земя като една човешка длан!

Във нея ние днес сме чужди!

Във нея днес живеем в плен?

Защото за властта ние сме

ненужни.

 

Земя като една човешка длан...

В която пламъкът угасва,

А този пламък това са нашите

деца, напускат ни, прощават се

със близки и познати.

Тръгват по чуждите земи,

Земя като една човешка ДЛАН...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трогна ме с поставянето на стиха ми любими Живко!Тъжно но истина!!!Благодаря!!!
  • Благодаря мила!Радвам се че коментира!Лейди!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...