Съдбоносно
Усети ли фалшивото в мене?
Радост силна как кипя...!
Дочу ли лекото трептене
от болката, изгаряща в гласа?
За една минута разговор проведен,
с преструвки и неловкост. Делови!
Всеки на емоции беше беден,
пестеше всичко - да не го боли.
И все пак всичко се пробуди:
спомени, носталгия, тъга!
Но с маска, сякаш сме си чужди,
завършихме с едно "Благодаря!".
Аз с друг съм вече, обгрижвана, доволна.
Нали това ми пожела!
Нали за мен ти уж си недостоен
и затова си тръгна, ей така.
Любовта ни още има я - усети.
Гласовете ни говореха сами.
По дяволите думите проклети!
Трептенето - издаде ни!
Но ако някой рекъл е - ще стане,
вярвам пак ще съм до теб!
Защото любовта не ще угасне,
заради време, разстояние или човек!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
