19.03.2015 г., 10:35

Съдбоносно

701 0 3

Усети ли фалшивото в мене?

Радост силна как кипя...!

Дочу ли лекото трептене

от болката, изгаряща в гласа?
За една минута разговор проведен,

с преструвки и неловкост. Делови!

Всеки на емоции беше беден,

пестеше всичко - да не го боли.

 

И все пак всичко се пробуди:

спомени, носталгия, тъга!

Но с маска, сякаш сме си чужди,

завършихме с едно "Благодаря!".

Аз с друг съм вече, обгрижвана, доволна.

Нали това ми пожела!

Нали за мен ти уж си недостоен

и затова си тръгна, ей така.

 

Любовта ни още има я - усети.

Гласовете ни говореха сами.

По дяволите думите проклети!

Трептенето - издаде ни!

Но ако някой рекъл е - ще стане,

вярвам пак ще съм до теб!

Защото любовта не ще угасне,

заради време, разстояние или човек!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво... браво!
  • "Защото любовта не ще угасне,
    заради време, разстояние или човек!!!"
    Значи отново ще възкръсне, със същият човек! Харесах!
  • Една добре разработена тема за любовта. За нейната сила от взаимността, радялата и разочарованието. Много добра
    и талантливо написана творба.Съжалявам за неприятните чувства
    но надеждата, която граничи с вяра ме накара да се възхитя от оптимизма ти.Браво,Мирела! Ведър ден!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...