Съдбоносно
Усети ли фалшивото в мене?
Радост силна как кипя...!
Дочу ли лекото трептене
от болката, изгаряща в гласа?
За една минута разговор проведен,
с преструвки и неловкост. Делови!
Всеки на емоции беше беден,
пестеше всичко - да не го боли.
И все пак всичко се пробуди:
спомени, носталгия, тъга!
Но с маска, сякаш сме си чужди,
завършихме с едно "Благодаря!".
Аз с друг съм вече, обгрижвана, доволна.
Нали това ми пожела!
Нали за мен ти уж си недостоен
и затова си тръгна, ей така.
Любовта ни още има я - усети.
Гласовете ни говореха сами.
По дяволите думите проклети!
Трептенето - издаде ни!
Но ако някой рекъл е - ще стане,
вярвам пак ще съм до теб!
Защото любовта не ще угасне,
заради време, разстояние или човек!!!
© Мира All rights reserved.
