Съдбовен блус
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТА
XXVIII. СЪДБОВЕН БЛУС
Съдбата изтанцува с мен
блус, композиран от насмешки.
Поведе ме в сълзлив рефрен,
а после ме настъпи тежко.
С прегръдка ужким ме притисна,
ала без страст и отдалече
и ме заряза върху листа
тъй слаб и разболял се вече!…
Раняваха ме близки хора
подобно гладиатор на арена,
все за романтика се борил
с една мечта несподелена –
за някого да бъда мил!…
Пропадах в Ада си бездънен
като в най-мрачен водевил.
И в колко страшни и безсънни,
поредни нощи съм открил,
че не разбитите неврони,
душата ми боли ме в свят,
където властващ е нагонът
и мисълта да си богат!...
На ближния бях посветен,
ала на рицар не приличах,
но и в най-сивия си ден
не спрях живота да обичам…
С любовите ми отлетели
стихът ми се лиши от страст.
Като бездомник обосял ли
измръзвам в самотата аз?!
28.10.2023 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Влади, много е хубаво стихотворението! От танца до арената, от любовта до самотата се разкриваш. Много емоционално и трогателно!
-
Обичам да те чета, Влади!
Концентрацията на стиховете ти в емоционален ракурс е голяма!
Ясна, точна и категорична! -
"На ближния бях посветен,
ала на рицар не приличах,
но и в най-сивия си ден
не спрях живота да обичам…
С любовите ми отлетели
стихът ми се лиши от страст.
Като бездомник обосял ли
измръзвам в самотата аз?!"
Много истинно чувство и висока концентрация на автентична тъга блика от стиха ти, скъпи Приятелю. Поезията ти е уникална и те прави лесно разпознаваем на общия фон от безлични стихове, състоящи се предимно от вопли на недоклатени женски. Поздравление! -
Колко болезнено истинско! Колко искрено за душата човешка и живота, който не спираме да обичаме.
-
Излято от душата.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
