ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТА
XXVIII. СЪДБОВЕН БЛУС
Съдбата изтанцува с мен
блус, композиран от насмешки.
Поведе ме в сълзлив рефрен,
а после ме настъпи тежко.
С прегръдка ужким ме притисна,
ала без страст и отдалече
и ме заряза върху листа
тъй слаб и разболял се вече!…
Раняваха ме близки хора
подобно гладиатор на арена,
все за романтика се борил
с една мечта несподелена –
за някого да бъда мил!…
Пропадах в Ада си бездънен
като в най-мрачен водевил.
И в колко страшни и безсънни,
поредни нощи съм открил,
че не разбитите неврони,
душата ми боли ме в свят,
където властващ е нагонът
и мисълта да си богат!...
На ближния бях посветен,
ала на рицар не приличах,
но и в най-сивия си ден
не спрях живота да обичам…
С любовите ми отлетели
стихът ми се лиши от страст.
Като бездомник обосял ли
измръзвам в самотата аз?!
28.10.2023 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков All rights reserved.