26.05.2022 г., 12:35

Съдбовен шепот

521 1 2

Съдбовен шепот
 

Съдбата ни събра на чаша вино - 
до горе ги  напълни със любов,
с усещане на дългото ни търсене
душите по - щастливо да продължат!

 

Тази Дама, никога не прави грешки - 
тя знае кой с кого да събере,
с няколко реплики човешки
разсъблече всички стари страхове!

 

Не спря да ни наднича от високо
в глупавото ни разбиране на смисъл,
невидимо чертаеше посоката -
да уловим значимото със мисъл!

 

Колко сме невежи, да се разминем
и после горчиво да я виним,
"Здравей" с усмивка и да отминем
от трудното, да се променим!

 

Колко жалко, колко жалко
да виним горчиво пак съдбата,
не разбрали, дори и малко - 
съдбовен шепот е от душата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е Тони! Договор между душите ни да се срещнат!
  • Съдбата си знае работата, Елеонора. Ако е решила да събере две души, то това ще се случи. От собствен опит го знам - събрах се с мъжа на живота си след десет години търсене...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...