May 26, 2022, 12:35 PM

Съдбовен шепот

Poetry » Love

524 1 2

Съдбовен шепот

Съдбата ни събра на чаша вино -
до горе ги напълни със любов,
с усещане на дългото ни търсене
душите по - щастливо да продължат!

Тази Дама, никога не прави грешки -
тя знае кой с кого да събере,
с няколко реплики човешки
разсъблече всички стари страхове!

Не спря да ни наднича от високо
в глупавото ни разбиране на смисъл,
невидимо чертаеше посоката -
да уловим значимото със мисъл!

Колко сме невежи, да се разминем
и после горчиво да я виним,
"Здравей" с усмивка и да отминем
от трудното, да се променим!

Колко жалко, колко жалко
да виним горчиво пак съдбата,
не разбрали, дори и малко -
съдбовен шепот е от душата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

eleonora6 (Елеонора Крушева)

Така е Тони! Договор между душите ни да се срещнат!

2022-05-28T08:30:52+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Съдбата си знае работата, Елеонора. Ако е решила да събере две души, то това ще се случи. От собствен опит го знам - събрах се с мъжа на живота си след десет години търсене...

2022-05-26T14:20:06+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0