Съдбовни дни
549
0
0
Всичко навън е толкова пролетно,
слънцето, цветята, хората, животинките.
Светът навън кипи със пълна сила.
А в сърцето ми само тъга по тях.
Каква ще е тази съдба - да не
можеш да се наслаждаваш
на всичката красота навън.
Отколкото да си затворен между четири стени.
Да, четири стени... а между тях
само болка и самота.
Няма ги вече приятелите, които твърдяха,
че винаги ще са до мен.
Останаха само спомени...
От нещо, което няма да се върне, а всъщност
бе толкова желано, да срещна подходящите
приятели, да бъдат с мен в добро и зло...
но такава е моята СЪДБА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Николов Всички права запазени
