Всичко навън  е толкова пролетно,

слънцето, цветята, хората, животинките.

Светът навън кипи със пълна сила.

А в сърцето ми само тъга по тях.

Каква ще е тази съдба - да не

можеш да се наслаждаваш

на всичката красота навън.

Отколкото да си затворен между четири стени.

Да, четири стени... а между тях

само болка и самота.

Няма ги вече приятелите, които твърдяха,

че винаги ще са до мен.

Останаха само спомени...

От нещо, което няма да се върне, а всъщност

бе толкова желано, да срещна подходящите

приятели, да бъдат с мен в добро и зло...

но такава е моята СЪДБА!