26.07.2005 г., 23:33

Съграденото в нас

869 0 4

Всяко нещо си идва на мястото.
без да може да бъде
планувано.
Не робува
на нормите скрити,
и не стиска живота за гърлото.

Без да знаем, че имаме право
се повдигаме
с мисъл на пръсти
и отеква
в сърцето гласът ни -
без да можем да бъдем разбрани.

Който дава - той винаги има.
Няма право
светът да ни съди.
Любовта - е пътека за двама.
Извървяното -
то не се губи.

Щом обичаш - под арката бяла
сътворявай
до дъх красотата.
И изграждай прородата цяла
със естесвена,
проста представа...

Съграденото в нас - то остава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...