joanna_vas (Йоанна) joanna_vas (Йоанна)
223
26 jul 2005, 23:33

Съграденото в нас

  Poesía
873 0 4

Всяко нещо си идва на мястото.
без да може да бъде
планувано.
Не робува
на нормите скрити,
и не стиска живота за гърлото.

Без да знаем, че имаме право
се повдигаме
с мисъл на пръсти
и отеква
в сърцето гласът ни -
без да можем да бъдем разбрани.

Който дава - той винаги има.
Няма право
светът да ни съди.
Любовта - е пътека за двама.
Извървяното -
то не се губи.

Щом обичаш - под арката бяла
сътворявай
до дъх красотата.
И изграждай прородата цяла
със естесвена,
проста представа...

Съграденото в нас - то остава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0