26 июл. 2005 г., 23:33

Съграденото в нас

875 0 4

Всяко нещо си идва на мястото.
без да може да бъде
планувано.
Не робува
на нормите скрити,
и не стиска живота за гърлото.

Без да знаем, че имаме право
се повдигаме
с мисъл на пръсти
и отеква
в сърцето гласът ни -
без да можем да бъдем разбрани.

Който дава - той винаги има.
Няма право
светът да ни съди.
Любовта - е пътека за двама.
Извървяното -
то не се губи.

Щом обичаш - под арката бяла
сътворявай
до дъх красотата.
И изграждай прородата цяла
със естесвена,
проста представа...

Съграденото в нас - то остава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...