26 июл. 2005 г., 23:33

Съграденото в нас

871 0 4

Всяко нещо си идва на мястото.
без да може да бъде
планувано.
Не робува
на нормите скрити,
и не стиска живота за гърлото.

Без да знаем, че имаме право
се повдигаме
с мисъл на пръсти
и отеква
в сърцето гласът ни -
без да можем да бъдем разбрани.

Който дава - той винаги има.
Няма право
светът да ни съди.
Любовта - е пътека за двама.
Извървяното -
то не се губи.

Щом обичаш - под арката бяла
сътворявай
до дъх красотата.
И изграждай прородата цяла
със естесвена,
проста представа...

Съграденото в нас - то остава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...