Jul 26, 2005, 11:33 PM

Съграденото в нас

  Poetry
870 0 4

Всяко нещо си идва на мястото.
без да може да бъде
планувано.
Не робува
на нормите скрити,
и не стиска живота за гърлото.

Без да знаем, че имаме право
се повдигаме
с мисъл на пръсти
и отеква
в сърцето гласът ни -
без да можем да бъдем разбрани.

Който дава - той винаги има.
Няма право
светът да ни съди.
Любовта - е пътека за двама.
Извървяното -
то не се губи.

Щом обичаш - под арката бяла
сътворявай
до дъх красотата.
И изграждай прородата цяла
със естесвена,
проста представа...

Съграденото в нас - то остава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...