Съжалявам...
Безкрайно се извинявам!
Надали ще разбереш моята тъга,
надали ще повярваш в мойте слова!...
Все пак аз всичко развалих,
все пак красотата аз убих!
Страдам много за това!
Знам, че странно звучи така...
Но сърцето не боли, то кърви
и без стон в тишината
внася виковете на тъгата...
"ОБИЧАМ ТЕ, СКЪПИ!" - крещи...
А, вече отиде си ти...
Как да те върна, не зная...
Как без теб да живея, не мога и да гадая...
Знам, че съжалявам ужасно!
Знам, че без теб нищо повече няма да е прекрасно!..
Обичам те, скъпи! Прости ми, моля те!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Петровская Всички права запазени