18.05.2008 г., 22:25

Съжалявам

1.6K 0 10

Вдъхновено от Елена 

 

Съжалявам, че откриваш в мен Вселената,

а тя, Вселената, била цинична,

нетърпима и привидно тиха,

а в действителност - първична.

 

 

 

Съжалявам, че съм твоят свят,

а той, светът, е непочтен и груб,

несправедлив и агресивен,

безчувствен като леден труп.

 

 

 

Съжалявам, че съм твое слънце,

а то, слънцето, гори от страст,

оставя огнените белези

на грях, примесен с власт.

 

 

 

Съжалявам, че откриваш в мен Добрата,

а тя, Добрата, е ранима, крехка,

наивна, влюбена и малка,

за други - пристан и утеха.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...