Вдъхновено от Елена
Съжалявам, че откриваш в мен Вселената,
а тя, Вселената, била цинична,
нетърпима и привидно тиха,
а в действителност - първична.
Съжалявам, че съм твоят свят,
а той, светът, е непочтен и груб,
несправедлив и агресивен,
безчувствен като леден труп.
Съжалявам, че съм твое слънце,
а то, слънцето, гори от страст,
оставя огнените белези
на грях, примесен с власт.
Съжалявам, че откриваш в мен Добрата,
а тя, Добрата, е ранима, крехка,
наивна, влюбена и малка,
за други - пристан и утеха.
© Милица Игнатова Всички права запазени