31.01.2009 г., 21:42

Съжалявам...

1.5K 0 10

Не съм ли си мечтала да се върнеш?...

Разкайваш се, че стъпка любовта ни...

Сгрешил си, но си тук- да ме прегърнеш

и да запълниш липсата в деня ми!

 

Искриците да върнеш във очите,

след всичките обиди, тежки думи...

Да ти простя... И радост да изпитам

от новото начало помежду ни!

 

А всъщност - разкаяние не искам!

Не съм ти Господ, грешки да прощавам...

Но още те обичам?... Не, не мисля!

Не помня даже кой си... Съжалявам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....