Не съм ли си мечтала да се върнеш?...
Разкайваш се, че стъпка любовта ни...
Сгрешил си, но си тук- да ме прегърнеш
и да запълниш липсата в деня ми!
Искриците да върнеш във очите,
след всичките обиди, тежки думи...
Да ти простя... И радост да изпитам
от новото начало помежду ни!
А всъщност - разкаяние не искам!
Не съм ти Господ, грешки да прощавам...
Но още те обичам?... Не, не мисля!
Не помня даже кой си... Съжалявам...
© Мариела Челебиева Всички права запазени