vega666 (Младен Мисана)
1673 14322
21.04.2017 г., 0:53 ч.

Съждения 

  Поезия
663 11 14

Празнуваме леталните си празници.
Превръщаме живота си в пустиня.
Не сме ли само заблудени странници,
не стигащи до въжделяваната истина?

Едно небе над нас ни се усмихва криво.
Намигат ни звездите саркастично.
Красивото в най-грозното застива.
Вълшебството завършва прозаично.

Конфетите на миговете ни поръсват
с оттенъка на краткото недомечтано.
Предзалезно надеждите възкръсват
с едно последно и възвишено сияние.

Нагарча живата вода от онзи извор,
навярно само в детството сънуван.
Оставя жребият на сетния ни избор
и той живяното със смърт римува.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова красиво и толкова истинско! Привет от един заблуден странник в дебрите на вълнуващата Ви поезия!
  • Трогнат съм от вниманието, с което удостоихте мен и скромния ми стих, приятели и колеги по перо! Весели празници!

    П.П. Благодаря на Дочка за изящния стихотворен коментар, както и на Катя за паметните редове!
  • Прекрасно стихотворение. Поздравления!

    В една леталност мислите зазиждаш,
    макар вълшебството в дъха ти да заспива.
    Не позволявай с пролетните изгреви,
    красивото недомечтано да се сбъдне...
  • Оживяват картини при теб Младен, малко тъжни, но понякога реалистични. Поздрав!
  • "Конфетите на миговете ни поръсват
    с отенъка на краткото недомечтано.
    Предзалезно надеждите възкръсват
    с едно последно и възвишено сияние."

    Затова само протегни ръка и хвани
    златната нишка на надеждата...
    преди да се изгуби във времето
    и дай път на мечтите си...докосни ги.
    Поздравления за хубавата творба, Младене!
  • Младе хубаяо е , но е малко тъжно.Поздрав от мене.искам да си свеж и усмихнат.
  • Както казва Стойчо, на фона на "Лунната соната" звученето ще бъде още по-въздействащо... опитах се да си го представя! Младене, приеми моят поздрав!
  • И все пак, Надеждата има последната дума...което е добре! Всеки има в живота си минорни моменти, но както ме е цитирала Марина "Красив е този......" ,(за което ѝ благодаря), надявам се всички ние, с нашето присъствие и отношение, да те ободрим! Поздравления Младен, за поредната замисляща творба!
  • Ееее..., не..., - не бива да сме много скептични, тъжни и незаинтригувани от живота...!!! "Красив е този, който умее с присъствие тъмата да разсее и напълно непознат дори, усмивката ти в миг да възкреси!"
    "Едно небе над нас ни се усмихва криво.
    Намигат ни звездите саркастично.
    Красивото в най-грозното застива.
    Вълшебството завършва прозаично."
  • Както винаги прекрасните ти стихове ни карат да се замислим. Поздрави за хубавият стих!
  • Задълбочен размисъл предизвикваш, Младене. "Не сме ли само заблудени странници, не стигащи до въжделяваната истина?" .... и картината след това, която оживява пред очите на читателя .... Адмирации!
  • Със Стойчо... Меланхолията ти отива, Мисана.
    Поздрави!
  • "живяното със смърт римува"-по неизживяното тъгува. Поздрави!
  • О,тази неизбежна меланхолия,която носи поезията ти,тази примиреност и природните картини които рисуваш...Няма да крия,ако не бяха тъжни и искрени,едва ли щях да ги опазя като емоция.Но звученето е минорно и си представи напр."Лунната соната"като музикален фон,миг преди залез...
Предложения
: ??:??