Съждения
Празнуваме леталните си празници.
Превръщаме живота си в пустиня.
Не сме ли само заблудени странници,
не стигащи до въжделяваната истина?
Едно небе над нас ни се усмихва криво.
Намигат ни звездите саркастично.
Красивото в най-грозното застива.
Вълшебството завършва прозаично.
Конфетите на миговете ни поръсват
с оттенъка на краткото недомечтано.
Предзалезно надеждите възкръсват
с едно последно и възвишено сияние.
Нагарча живата вода от онзи извор,
навярно само в детството сънуван.
Оставя жребият на сетния ни избор
и той живяното със смърт римува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
