Дните ни са все едни и същи -
работа и после вкъщи.
Отлагаме красивото за после,
но утре ще е като снощи.
Отговорност уж умееме да носим,
но вече стана утре и все още
дните ни са все едни и същи -
лежим, седим или се мръщим.
Оплакваме се, щом никой не ни слуша,
не слушаме, щом друг ни се оплаква.
Животът ни е дъжд и суша.
И ние като дните сме еднакви.
Дните ни са все едни и същи -
за жалост дните ни ще свършат.
И тогава ний ще разбереме,
че дни сме имали, но не и време.
// Човек прави или 40 години, или 40 дни.
© Декември Всички права запазени
И ние като дните сме еднакви."
Животът е
едно кълбо очакване
и се търкаля, и търкаля, и разплита...
Оставя тънки нишчици по драките.
Смалява се... И все по-малко иска.
Все повече разбира.
И съветва...
Светът в един прозорец се побира.
Очакването - в тънка нишка светлост,
която нейде в тъмното се спира...