13.03.2016 г., 23:03

Съжителство

372 0 0

Петстотин унизителни лета

съжителствахме като на шега,

клаха ни като за добър ден,

касапинът съсед ни изпровождаше

с тъга.

 

Живеехме в една кошара

вегетариански вълци и овце,

вегетарианците раздаваха шамари,

а после с агнешко успокояваха сърце.

 

Никакви права за сълзи,

нито за арменски поп,

гушкане до задух, дружба пълна

в прегръдките към сиромашкия

ни гроб!

 

Така я карахме от сутрин

та до  мрак,

в идилията на гостолюбиви векове,

край нямаше съседския мерак,

векове съжителство с погребващите светове!

 

гр. София, 05.03.2016 г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...