13 мар. 2016 г., 23:03

Съжителство

378 0 0

Петстотин унизителни лета

съжителствахме като на шега,

клаха ни като за добър ден,

касапинът съсед ни изпровождаше

с тъга.

 

Живеехме в една кошара

вегетариански вълци и овце,

вегетарианците раздаваха шамари,

а после с агнешко успокояваха сърце.

 

Никакви права за сълзи,

нито за арменски поп,

гушкане до задух, дружба пълна

в прегръдките към сиромашкия

ни гроб!

 

Така я карахме от сутрин

та до  мрак,

в идилията на гостолюбиви векове,

край нямаше съседския мерак,

векове съжителство с погребващите светове!

 

гр. София, 05.03.2016 г. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...