Mar 13, 2016, 11:03 PM

Съжителство

  Poetry
375 0 0

Петстотин унизителни лета

съжителствахме като на шега,

клаха ни като за добър ден,

касапинът съсед ни изпровождаше

с тъга.

 

Живеехме в една кошара

вегетариански вълци и овце,

вегетарианците раздаваха шамари,

а после с агнешко успокояваха сърце.

 

Никакви права за сълзи,

нито за арменски поп,

гушкане до задух, дружба пълна

в прегръдките към сиромашкия

ни гроб!

 

Така я карахме от сутрин

та до  мрак,

в идилията на гостолюбиви векове,

край нямаше съседския мерак,

векове съжителство с погребващите светове!

 

гр. София, 05.03.2016 г. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...