Rimoza (Кръстина Тодорова)
262 3792
5.05.2015 г., 20:19 ч.

Съкровена изповед 

  Поезия » Гражданска
2430 0 73

Уморих се от безброй илюзии красиви

и на тръните безочливи да прощавам,

уморих се от приятели фалшиви

и на мрака зъл светлина да дарявам.

Уморих се от черни ветрове звънливи

и на копривата учтиво път да правя,

уморих се от безброй кумири лъжливи

и делата им себични сляпо да славя.

Уморих се от богоизбраници неверни

и да ръкопляскам на жрици кресливи,

уморих се от добродетели лицемерни

и да преглъщам кротко чашите горчиви.

Уморих се назаем да вярвам в бъдното

и пред брадвата жертвено да коленича,

уморих се да боготворя утрото несбъднато

и лъжеолтарите с бели цветя да кича.

Затова  обявявам  война на злото от днес,

ще кодифицирам правдата в закон свещен

и ще поканя съвестите човешки на конгрес,

за да пребъде слънцето в незалязващ ден.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Леле, майко, а едно време какви дълги коментари е имало!
    Когато не можеш с две думи да кажеш каквото си искал, обясняваш с двеста какво би искал!
  • Виждам, че Белла, Порчев и някои други като тях, които бяха написали неаргументирани негативни коментари под стиха ми, вече са си ги изтрили, няма ги под стиха ми, признавам без никакво лицемерие, че съм приятно изненадана от този факт.
  • Аз нямам нужда от защига, Белла, отлично съм се защитила сама, всички виждат и за всички е ясно, че това е така, само за теб не е, но това си е твой проблем, не е нито мой, нито на тези, които четат стиховете ми. Истеричните ти напъни, да ме очерниш на всяка цена, са обречени на пълен провал. Напразно се хабиш, както вече писах в коментара си по-долу: "Не се гаси, туй що не гасне..." Твоето поведение и поведението на приятелите ти от отбора на "гениалните" е най-голямото доказателство, че не аз, както неоснователно твърдите, а вие страдате от заболяването "Ефектът на Дънинг-Крюгер", това е истината, колкото и да не е изгодна за вас, защото не моите коментари са под вашия стих, а вашите коментари са под моя стих, не аз, а вие имате претенции да докажете, че само вие разбирате от поезия, а аз не разбирам от поезия, защото не аз, а вие имате претенции, че вашите стихове са съвършени, а моите стихове не са никакви стихове, те не са поезия, а есе, както "компетентно" твърди Тенев, в "градивната" си критика под моя стих, в един от коментарите си по-долу, както "компетентно" твърдите всички вие. Но истината е, че моите стихове са стихове, да, моите стихове са поезия, а не проза, ето доказателството:
    Цитирам:
    "Ритъмът е белег на стихотворната реч, която се разграничава от прозата по следния начин: стихотворният ритъм в най-широк смисъл е повторение на експираторни звукоречни единици. Това повторение като ритмично движение не може да се схване понякога само в отделен стих, а в една звукова продължителност, включваща два или повече стиха, които тепърва с възприятието се отделят като такива. Налице ли е това ритмично движение в синтактически завършена реч - тя е стихотворна."

    И още един цитат, Белла, цитирам:
    "В поезията, ритмично впечатление може да се внуши от синтактични редувания, от повторение на равнозначни за чувственото впечатление образи в цялата образна постройка на стихотворението; по-нататък - от даденото в известен ред подчертаване на емоционалния тон, от реда на смисловото значение на частите и т.н."

    Тези цитати са взети от : Поетическият ритъм / Култура и критика

    P.S. Всички знаем, че ако една стихосбирка, дори и сто процента да е съвършена технически, бъде преведена на чужд език, ритмичната стъпка автоматично се нарушава, тъй като думите на български език и на съответния чужд език не са еднакви по строеж, нито ударението, нито броя на сричките са еднакви, ако следваме твоята логика на "знанията" ти за поезия, Белла, както и тази на Тенев, Комедвенска, Порчев и др. "компетентни" като вас, стигаме до абсурдния извод, че щом има нарушен ритъм (нарушена ритмична стъпка), трябва автоматично цитираната (като пример) стихосбирка по-горе да се превърне в проза, а авторът на стихосбирката от поет автоматично да се превърне в белетрист. С една дума авторът на стихосбирката в България ще си бъде поет, а в чужбина вместо поет ще е белетрист, тъй като при превода на стихосбирката му от един език на друг език се получава нарушение на ритъма в стиховете, които съдържа стихосбирката му, те вече не са съвършени в техническо отношение, затова според вашите "знания" за поезия, съгласно логиката на вашата "комепетентност", тази стихосбирка вече не е поезия, а е проза. Шеше да е много смешно ако не беше много тъжно.
  • Порчев, цитирам това, което ти си ми цитирал:
    "Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното. Тази склонност е приписвана на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си."
    Аз, неквалифицирания индивид, Порчев, както ти ме наричаш, съм завършила висше образование, специалност "българска филология", това е специалността, която с основание има претенции да разбира, кое е поезия и кое не е поезия, а преди това съм завършила Държавния библиотечен институт в гр.София, авторка съм на пет стихосбирки, още първата ми стихосбирка "Съвременна молитва" е одобрена от Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" - гр.София за международен книгообмен, а сега ти ми кажи твоето образование, за да преценят всички, кой е компетентен и и кой не е компетентен, кой е грамотен и кой не е грамотен, кой е нагъл (както ти ме наричаш в твоя коментар), и кой не е нагъл, май неквалифицирания индивид си ти, Порчев, защото ако беше компетентен и грамотен, нямаше да си толкова нагъл и нямаше да приписваш на мен отрицателни качества, които всъщност ти притежаваш, отдавна шеше да си наясно, че бялото си е бяло, а черното черно, колкото да ти се иска на теб и на приятелите ти, да съм това, което на вас ви се иска да бъда, аз винаги съм била, съм и винаги ще бъда, това което съм, нещо, което вие никога няма да успеете да очерните, древна мъдрост гласи: "Не се гаси туй, що не гасне..." Колкото до другото, не аз страдам от мания за илюзорно превъзходство, а ти и приятелите ти от агитката на "гениалните", и най-голямото доказателство, че това е така, е фактът, че вие сте под моя стих, а не аз под вашия, точно това е нагледен пример за самозабравили се хора, които страдат от мания за илюзорно превъзходство.
  • Аз не правя никакви номера, Тенев, заслугата, че съществува в поезията сложен ритъм, не е моя, не аз съм писала правилата в литературознанието. Аз за разлика от вас, не си падам по номерата, вие сте специалист по правене на номера, но май не случихте този път, номерът с вашата компетентност, този път май няма да мине, аз не съм фен на поговорката: "Мнозина гледат, а малцина разбират...", защото все пак съм завършила висше образование, специалност "българска филология", мен не можете да ме излъжете с вашите псевдоаналитични и алогични поетични анализи. Дори да приемем хипотетично, че не го правите нарочно, това изобщо не ви извинява и оправдава, крайно време е да актуализирате и да осъвремените знанията си по поезия, може би сте забравили, унесен във вашите "пирихии", "спондеи", "трибрахии", "облекчени хореи", и т.н., и т.н., но ние все пак живеем в 21 век, нали? В един от коментарите ви по-долу прочетох, че понеже не бил технически съвършен, стихът ми не бил стих, а есе, ако това беше вярно, редакторът на сайта щеше да го постави не в категория поезия, а в категория проза, подкатегория есе. Ето ви и още доказателства, че стихът ми е стих, а не есе, че стихът ми е поезия, а не проза:

    Цитирам:
    "Ритъмът е белег на стихотворната реч, която се разграничава от прозата по следния начин: стихотворният ритъм в най-широк смисъл е повторение на експираторни звукоречни единици. Това повторение като ритмично движение не може да се схване понякога само в отделен стих, а в една звукова продължителност, включваща два или повече стиха, които тепърва с възприятието се отделят като такива. Налице ли е това ритмично движение в синтактически завършена реч - тя е стихотворна."

    И още един цитат, Тенев, цитирам:
    "В поезията, ритмично впечатление може да се внуши от синтактични редувания, от повторение на равнозначни за чувственото впечатление образи в цялата образна постройка на стихотворението; по-нататък - от даденото в известен ред подчертаване на емоционалния тон, от реда на смисловото значение на частите и т.н."

    Тези цитати са взети от : Поетическият ритъм / Култура и критика
    P.S. На въпроса какво е планирано и какво е случайност в собствения ми стих, Тенев, мога да дам верен отговор единствено и само аз. Твоето предположение, твоят отговор на този въпрос от мое име е и ще си остане (завинаги) само и единствено твое предположение, но не и истина.
  • Не минава номерът със сложния ритъм. И аз цитирам:
    "Тук има различни размери, има смесване на видовете стъпки, има отрязани стъпки и цезури на различни места без това да е подчинено на някаква строга схематична закономерност, т.е. не личи да е планирано, защото е хаотично. Точно затова не е сложен ритъмът в твоята "Съкровена изповед". Периодичността на редуване на различни стъпки в нея зависи от сучайността. Със същия успех може да се охарактеризира ритмичността в някое есе.
    Ето тук има редуване на строфи с различни ритмични стъпки по схема.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=321682
    А тук се редуват в строфата.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324405
    Да престанем вече, а.
  • Комедвенска, не ми приписвай твоите "таланти", всички глупости, които си написала под моя стих, зад паравана на "градивен" коментар, са само и единствено твой патент, заслугата да си щастлива с демонстрираното от теб, под моя стих, си е само и единствено твоя заслуга, аз нямам никакви претенции да деля славата ти (негативна) с теб, радвай й се докато можеш... Ако се беше научила не само да пишеш, а и да четеш коментари, щеше да знаеш, че това, в което ме обвиняваш, никъде не съм го писала. Точно обратното...
  • Тодорова, напът си да напишеш нов речник на литературните термини, поздравления за което!Мога даже да помогна с някои обобщения:

    1.Градивен коментар - хвалене, възхищение.
    2.Критика - злоба, завист, лъжа, клевета.
    3.Последователна критика - групова атака.
    4.Архитектоника - модел за подражание.
    5.Синтактичен паралелизъм - квойтуйнещо.
    6.Ритъм - виж уикипедия.
    7.Сложен ритъм - виж всички текстове на Rimoza.
    8.Стих - зависи: от един ред до цяло стихотворение.
    9.Моят стих - мамино детенце.
    10.Аргументирана защита - факти, пред които боговете изпадат в мозъчна смърт.
    Пожелавам успех в по-нататъшното съставяне!
  • Цитирам още веднъж: "Сложен ритъм - съчетание от няколко вида стъпки."

    Това правило от литературознанието важи не само за мен, като доказателство, че стихът ми е поезия, когато има сложен ритъм, но и за всички други автори, чиито стихове имат сложен ритъм. Но истината е, че на мен лично не ми се налага да защитавам стиховете си с това правило, моите стихове нямат сложен ритъм, те са или ямб или хорей, поне тези, които съм публикувала в този сайт. Разбира се, аз не отричам, че стиховете ми не са сто процента технически съвършени, някъде може и да има нарушение на ударението, но това е нормално, никъде в правилата за поезия не е казано, че стиховете трябва да са сто процента технически съвършени, никъде в правилата за поезия не е казано, че ако след неударена сричка вместо ударена следва отново неударена, ритмичната стъпка ямб преминава автоматично в някоя друга ритмична стъпка, дори и да следва отново неударена сричка вместо ударена, ритмичната стъпка ямб си продължава да бъде същата, защото пак продължават да се редуват неударена и ударена, само че вече стихът не е сто процента съвършен технически, но това, че не е сто процента съвършен технически, не го прави проза, дори и с нарушен ритъм стихът си остава стих, остава си поезия, не се превръща в проза.
  • Нямам нито време, нито желание да водя излишни спорове. Уточних къде за кое заглавие става дума. Прочети. Ако пак не ме разбираш, съжалявам...
    Няма смисъл да коментирам повече.
  • Тенев, стихът, който се коментира, е "Съкровена изповед", ти ми говориш за друг стих със заглавие "Поет". На него ли правеше анализ? Съжалявам, но стихът, за който всички, в това число и аз говоря, и който е повод да се изпишат толкова много коментари е "Съкровена изповед", убеди се сам, виж по-горе, за него и под него са всички писани коментари дотук, явно тук двамата с теб сме в тотално недоразумение. Но разбира се, аз съм готова да защитавам и другия си стих, имам предвид стиха "Поет", но в аргументираната ми защита на стиха "Поет" ще има вече малко по-различни факти и доказателства, това го изисква фактът, че всеки стих си има своя индивидуалност. Съвсем приятелски и доброномерено те съветвам да четеш актуалните изисквания и правила за поезия, може и да греша, но от това, което пишеш, аз оставам с впечетлението, че ти не си осъвременил знанията си по литературознание, не искам да ме разбереш погрешно, аз не съм запозната с другите ти знания, съдя за теб само по това, което пишеш под моя стих. Цитирам това, което си писал по-долу в коментара си: "Стихоплетството се учи, като занаят, паралелно с теорията и практически." Поетите пишат стихотворения, г-н Тенев, а не стихоплети, това че за по кратко всички им казваме вместо стихотворения стихове не променя факта, че стиховете се творят от творците, сътворяването на стихотворение не е занаят, на който всеки може да се научи, така както примерно баничарят се учи да прави банички, не искам да бъда разбрана погрешно, аз уважавам всяка професия, тази на баничарите също, но тук става въпрос за нещо съвсем различно, тук става дума за това, че ако някой не притежава дарба да пише стихотворения, той никога няма да напише нито едно стихотворение, каквито и усилия да полага, колкото и да се учи, дори по 24 часа на денонощието да се учи, пак няма да се научи, писането на стихотворения или го можеш или не го можеш, средно положение няма, не можеш да се научиш да бъдеш поет, ако не ти идва отвътре, ако не ти е дадено свише да пишеш стихотворения. Да, аз не отричам, можеш да се усъвършенстваш с течение на времето, всяко следващо стихотворение може да стане по-хубаво от предишното. Но може и да не стане по-хубаво от предишното, това също е нещо съвсем нормално, защото както писах и по-горе, поезията не е занаят, който се учи и щом го научиш оттам нататък никакъв проблем, ставаш фабрика за стихотворения, произвеждаш ги ей така, от хубави по-хубави. За съжаление при поезията не е както при баничките, при баничките щом веднъж се научиш да ги правиш, оттам нататък вече знаеш, че винаги ще можеш да ги правиш без никакво затруднение, без никакъв проблем. При поезията нещата са коренно различни, тя е подвластна на вдъхновението, на настроението, на емоционалното състояние и т.н. и т.н. Няма никаква гаранция, че щом днес си написал прекрасен стих, утре или след месец, или след два, или след три, или дори след година, ще можеш да напишеш друг също толкова прекрасен стих. Може да си овладял техническото съвършенство за писане на стихотворения в най-висока степен, но ако нямаш вдъхновение, ако дарбата ти да пишеш стихотворения си отиде, ти никога повече няма да напишеш нито едно стихотворение, макар да си научил "техническия занаят" за отличен. И обратното, може да не владееш техниката за писане на стихотворения, но ако имаш вдъхновение и дарба да пишеш стихотворения, ти ще напишеш най-хубавото си стихотворение и без да знаеш, и без да си научил предварително техническото съвършенство, ритъмът и римите си идват сами, без никакво усилие, ти само пишеш това, което ти идва отвътре, всичко се получава по съвсем естествен начин, защото писането на стихотворения не е занаят. Поезията, както писах вече и по-горе или я можеш или не я можеш, средно положение няма. И точно затова техническото съвършенство на едно стихотворение е на последно място в критериите, които определят дали едно стихотворение е, или не е поезия. Но разбира се, аз не отричам, че техническите правила като цяло са важни, но в тази важност не включвам непременно сто процента техническо съвършенство. Всеки, който пише стихове знае, аз не правя изключение, че техническите правила, за изграждане на един стих, влизат в критериите за поезия, те са неразделна част от тези критерии и заедно с тях играят ролята на резделителна линия между поезия и проза, но както вече писах по-горе, не е задължително сто процента техническо съвършенство.

    Още веднъж цитирам част от това, което вече съм цитирала, дано този път, Тенев, прочетеш внимателно и осъзнаеш, че грешиш:

    "РИТЪМ
    Ритъмът е периодично повторение в стиха на ударени и неударени срички.
    Правилен ритъм - когато се повтаря през равни междини от време в зависимост от характера на стъпката.
    Сложен ритъм - съчетание от няколко вида стъпки."
  • Вземам повторно отношение към този текст, защото съм изразил позитивно становище за него и всяко негативно такова приемам като критика срещу самия мен. Реагирам толкова късно, защото наистина
    едвам днес /т.е. вчера, защото сме вече 3.30 часа/ видях какво всъщност се е случило. Ще кажа, че всеки текст може да е обект на спор. Самият аз съм попадал неведнъж под подобен "перекрестный огонь" и знам колко е тежко за един автор, да се пребори със стълпотворението от негативизъм в коментарното си поле. Никога не съм обичал груповщината и груповото изреждане и "хвърляне на камъни" по даден автор, без значение дали е мотивирано или не. Това прави лошо впечатление. Отстрани човек остава с чувството, че пред очите му разкъсват някого. Стихотворението има достойнства, колкото и с каквито аргументи от техническо естество те да бъдат отричани и омаловажавани. В детайли няма да влизам. С теб съм морално, Кръстина, в неравната битка с превъзхождащ те явно по численост "колективен опонент". Съжалявам, че това ти се случи за пръв път. Но винаги има пръв път. Дано не се случва за втори!
  • Тодорова, ако исках коментарите да се трият, щях сам да ги изтрия. За моите става дума. По-добре ги копирай, докато не са изчезнали. Още не си вникнала в тях. Хубаво е че проявяваш желание да се учиш. Уикипедия е добре за начало, но не е достатъчно. Стихоплетството се учи, като знаят паралелно с теорията и практически. Никъде не съм писал, че стихът ти е лош и няма право на живот. Не съм упреквал редакторите задето са го публикували. За да не повтарям като папагал едно и също, прочети пак коментарите ми, също и твоя, в който цитираш уикипедия.
    Значи не оспорваш, че посочените от мен три стиха са в ямб, както и останалите са в съответните метрики които съм указал. Но ямбът не е преобладаващият ритъм в Съкровена изповед. Само три стиха са. Друго твърдя аз и държа на мнението си. В анапест е преобладаващо. А в ямб е ПОЕТ - по-долу в коментарите, дето твърдиш че му е взаимствана архитектониката.
    Rimoza (Кръстина Тодорова): 21-05-2015г. 19:57
    ....................................................
    P.S. Ритмичната стъпка на моя стих е ямб, не отричам, може и да има на някои места нарушение, но това е нещо съвсем нормално, което между другото е казано и в цитата по-горе. Дори, моята преподавателка от ПУ"П.Хилендарски", която много уважавам, казваше, че понякога някои автори нарочно нарушават ритъма, за да акцентуват на нещо важно, което искат да кажат на читателите си."

    Бъркаш нещо. В двусричните стъпки може да има пирихий и спондей, а в трисричните - трибрахий и това не е нарушение. Но тук има различни размери, има смесване на видовете стъпки, има отрязани стъпки и цезури на различни места без това да е подчинено на някаква строга схематична закономерност, т.е. не личи да е планирано, защото е хаотично. Точно затова не е сложен ритъмът в твоята "Съкровена изповед". Периодичността на редуване на различни стъпки в нея зависи от сучайността. Със същия успех може да се охарактеризира ритмичността в някое есе.
    Ето тук има редуване на различни ритмични стъпки по схема.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=321682

    Може учителката да е имала предвид, че някои автори нарочно нарушават ритъма, за да акценнтират там. Да, има такива случаи. Виждал съм няколко такива поанти на Смирненски. Но нарушението е само едно в цялото стихотворение. Твоят случай не е такъв. Ето пример:
    "Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!"
    В цялото стихотворение на Смирненски се редуват петостъпен ямб с женска и четиристъпен ямб с мъжка рима. Само финалният стих е различен - Ударен. Ударните метрики са хорей и дактил, защото няма анакрузи.
  • Не прочетох произведението.
    Зачетох се в коментарите. А от тях може да излезе прекрасно произведение.
    Тук (в сайта) видях толкова глупости, толкова клюки, толкова злоба и простащина, че понякога се налага да погледна да не съм объркал адреса.
    Римоза, не ми хареса обвинението ви към друг наш приятел тук, за плагиатство (не се сещам точно към кого), но това си е мой проблем.
    Първите коментари тук, са хвалебствени. А когато аз напиша нещо и то докосне душата поне на един човек, на мен ми е достатъчно.
    А останалата критика (градивна или не), ако искаш И обръщай внимание, ако не искаш - недей.
    Поздрав за авторката и всички коментирали!
  • Човек се учи от грешките си, аз не правя изключение, моето субективно мнение е, че е много по-добре да не изтривате нищо, за да можем всички, когато имаме свободно време да препрочетем коментарите и да се поучим от тях. Но аз ви разбирам, вашият ангажимент към любимите ви приятели е много по-важен, те не искат тези коментари да ги има, добре, както кажете, нека ги няма, но от това никой няма да спечели, точно обратното всички ще изгубим, защото както казах вече по-горе, няма съвършени хора, всички правим грешки и би било хубаво, отвреме навреме нещо да ни напомня, че това е така, коментарите под моя стих са нагледен урок за това.
  • Браво, Кръстина, с омекнал тон определено коментарите са по-приятни за четене.

    За съжаление не мисля, че това ще бъде достатъчна причина да не затрия всички. Но все пак, Краси Тенев доста внимателно обсъди текста ти, а ти цитираш... уикипедия?
  • Ето отговара ми, на твоя коментар, Анна, надявам се да прочетеш внимателно цитираното от мен по-долу, за да разбереш, че написаното от Тенев, няма нищо общо с изискванията за техническото построяване на един стих, написаното от Тенев няма нищо общо с правилата, които определят дали един стих има право да съществува и да бъде поезия, а не проза, цитирам Уикипедия:

    "Стихосложението се занимава със строежа на стиха.

    Стих - един ред в стихотворението.
    В широк смисъл означава стихотворение. В множествено число стихове (или песни) се използва като синоним на сборник със стихотворения. Тук ще използваме понятието в смисъл ред от стихотворение

    РИТЪМ
    Ритъмът е периодично повторение в стиха на ударени и неударени срички.

    Правилен ритъм - когато се повтаря през равни междини от време в зависимост от характера на стъпката.

    Сложен ритъм - съчетание от няколко вида стъпки.

    РИТМИЧНИ СТЪПКИ

    1. Двусрични (в ритъма на марша):
    - ямб - неударена, ударена - напр. же-нА;
    - хорей - ударена, неударена - напр. мА-ма.

    2. Трисрични (в ритъма на валса):
    - дактил - ударена, неударена, неударена - напр. пА-мет-ник;
    - амфибрахий - неударена, ударена, неударена - напр. все-лЕ-на;
    - анапест - неударена, неударена, ударена - напр. лю-бов-тА.

    Ритмичните стъпки се използват в различни съчетания и това определя размера на стихотворението. Стихотворенията, в които всички стихове са в един размер, се наричат равномерни. Тези, в които всеки стих е в различен размер, се наричат разномерни или разностъпни.
    Използването на различните размери се определя до известна степен от особеностите на съответния език, но зависи и от вкуса и предпочитанията на поета."

    P.S. Ритмичната стъпка на моя стих е ямб, не отричам, може и да има на някои места нарушение, но това е нещо съвсем нормално, което между другото е казано и в цитата по-горе. Дори, моята преподавателка от ПУ"П.Хилендарски", която много уважавам, казваше, че понякога някои автори нарочно нарушават ритъма, за да акцентуват на нещо важно, което искат да кажат на читателите си.
  • Скъпа Кръстина, ти си много борбена и се стремиш да погледнеш на положителните качества на дадено стихотворение. Не си връщаш негативни коментари към творбите на авторите, които ти ги пишат. Това е чудесно. Но всички ние, които пишем, е добре да знаем, че обективна критика, било то негативна или не, представена по добронамерен начин като тази на Красимир Тенев не е нито злоба, нито заяждане, нито личностна нападка. Лично аз бих била много благодарна ако имах такава критика под моите стихове, а не заяждане на дребно както в повечето случаи когато е имало критика. Чудесно е когато някой се аргументира защо нещо не му харесва. Та нима всеки трябва да харесва туй което пишем?! Без критика, не само в поезията, как може да има развитие изобщо?! А ако смятаме, че нямаме нужда от критика, то автоматически би следвало, че се смятаме за перфектни. Но мисля, че нито ти, нито аз се смятаме за перфектни, нали?
  • Г-н Тома, много пъти съм писала, в коментарите си, че аз нямам нищо против някой да не харесва стиха ми, в това няма нищо лошо, това е нещо съвсем естествено и нормално. Всеки има право на субективно мнение, аз на моето, вие на вашето и т.н. и т.н., всеки има своята индивидуалност, нормално е всеки да харесва това, което харесва и да не харесва това, което не харесва, но общото между всички нас би трябвало да бъде плурализмът. В този сайт има редактори, щом те са публикували един стих, този стих има право да е в сайта и да бъде четен от тези, които го харесват, които не го харесват да не го четат. Винаги съм казвала и пак ще го кажа, аз не съм против градивното критикуване, ако критикуването е направено с добронамерен тон, ако не съдържа обиди и ругатни за стиха, а съдържа добронамерени съвети към автора, аз с удоволствие бих подкрепила това критикуване, ако една критика е градивна, в нея дори може да се посочва съвсем конкретно какво авторът да промени в стиха си, може да се направи предложение да се замени една дума с друга дума, или авторът да съкрати част от стиха си, това за мен е градивна критика. Колкото до примера, който дадох с вегетарианството, аз вече ви обясних по-долу в коментара си, но явно или не сте го прочели, или не сте го разбрали, затова още веднъж ще ви обясня и тук, този път дано разберете. Аз не съм вегетарианка, г-н Тома, този пример е алегоричен, посланието на този пример е, че ако някой примерно довчера е имал безупречна репутация, но днес е направил нещо, което опетнява репутацията му, без значение дали го е направил от незнание или заради някаква друга причина, от този момент нататък този някой престава да бъде вече това, което е бил вчера, репутацията му вече не е безупречна. Но дори вие и след второто ми обяснение да не сте в състояние да разберете, алегоричното послание на примера ми с ветарианството, аз съм сигурна, че този, който трябва да го разбере и за който е предназначен този пример, много добре го е разбрал, така че не се притеснявайте за мен, отлично знам как да се защитавам.
  • И какво, Кръстина, айде, експериментално ще заявя, че твоят стих не става. Не ме кефи. Просто не ме докосна. От гледна точка на текста ти, ми е все тая ми дали изобщо си го писала някога.

    Значи нищо не разбирам от поезия? И опорната ти точка е какво ядеш?

    Това, Кръстина НЕ Е защитаване на твоя текст. Разбираш ли ме?

    Кажи ми, че ме разбираш, моля те. Моля те, кажи ми, че поне този път ме разбираш, защото направо уби надеждите ми...

    Моля, читатели, не критикувайте Кръстина. Защото нейните стихове са нейни рожби. Критикувайте всички останали - техните текстове са обикновени човешки отпадъци.

    Интересно ако имаше за рожба кроткия идиот Мунчо, каква логика щеше да изкараш, че "всички са тъпаци, защото никой не го разбира ли"?

    Риториката ми спира дотук. След около час или два ще затрия основна част, ако не и всички коментари под този текст (защото е по-лесно).
  • Г-н Тома, аз само отговарям с коментар, на тези, които са писали коментари под моя стих, как може да твърдите, че аз нямам спирачка, след като не аз пиша коментар под тяхния стих, а те пишат коментар под моя. Кой трябва да спре, аз или те. Така както всяка майка има право да защитава децата си, така всеки автор има право да защитава стиховете си. Колкото до Комедвенска, моето субективно мнение е, че тя е една посредствена поетеса с високо самочувствие без покритие. Да, това е моето субективно мнене, нямам ли право на субективно мнение, щом Комедвенска има право на субективно мнение за мен, защо аз да нямам право на субективно мнение за нея. Не знаех, че някои хора са привилигировани и никой няма право да оспорва тяхното субективно мнение, не знаех, че те могат да пишат каквито си искат глупости под стиха ми, но аз съм длъжна да мълча, защото нямам право да се защитавам, не знаех, че аз трябва покорно и безропотно да приема факта, че те ми вменяват несъществуваща вина и нищо да не им отговарям, защото те са "велики" и "гениални". Всеки е невинен до доказване на противното, а факти и доказателства за моята вина аз тук не виждам, виждам само лъжи и клевети зад паравана на уж "градивна критика". Живеем в 21 век, не знаех, че хората и днес се делят на важни и неважни, че тези, които са важни имат право да пишат каквото си искат, а тези, които не са важни нямат право да се защитават. Не, г-н Тома, много съжалявам, но аз не съм от тези, които си подлагат и другата буза, щом ги ударят по едната. Все пак живеем в 21 век, нали?
    Колкото до другото не съм вегетарианка, този пример е алегоричен, с него исках да кажа, че ако някой наистина е компетентен, но напише некомпетентен коментар, не от незнание, а по някаква друга причина, без значение каква, това не го оправдава, това е основание, от този момент нататък, да бъде вече с репутация на некомпетентен, това че довчера е имал репутация на компетентен, не го прави компетентен и днес, щом вече е доказал с некомпетентния си коментар, че вече не е това, което е бил вчера.

    P.S. Колкото до спора (дискусията) с Комедвенска и Тенев, аз имам пълното право да споря с тях, защото съм завършила висше образование, специалност "българска филология", това е специалността, която с основание има претенции да разбира, кое е поезия и кое не е поезия, а преди това съм завършила Държавния библиотечен институт в гр.София, авторка съм на пет стихосбирки, още първата ми стихосбирка "Съвременна молитва" е одобрена от Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" - гр.София за международен книгообмен. Нито Комедвенска, нито Тенев са по-компетентни от членовете на комисията в Националната библиотека, които са одобрили снтихосбирката ми за международен книгообмен. Комедвенска и Тенев не са велики гении от световна величина, към които аз да изпитвам преклонение и респект и да нямам право да споря с тях. Съжалявам много, г-н Тома, но това е истината.
  • Кръстина, каквото и да ядеш, ще го изкараш под една и съща форма.
    Ще използваш една и съща тоалетна хартия. Ще седиш на един и същ порцеланов стол. Изобщо, разликите са неуловими за читателя в "Откровения".

    Моля те, стига коментари и релпики под този текст. От сърце те моля.

    Да спориш на тема поезия с Комедвенска и Тенев... къде си тръгнала, според теб?

    Изобщо, какво мислиш, че защитаваш, репутация, или компетентност?

    Не е нужно да обяснявам, че ще позатрия коментарите под този текст.

    Поредният показен пример как грамотен човек (за тебе става въпрос) изобщо няма идея от спирачка и, като цяло, поведение в публично пространство.

    Ами четете си текстовете тогава само насаме, например в теракотените стаички с порцелановия стол.

    ПП. Вегетарианка ли си? Да, те малко по-злобни идват понякога, забелязала ли си? Моля те, заколи кокошка, наистина ще се почувстваш по-добре, повярвай ми.
  • Тенев, ако аз вчера съм била вегетарианка, но днес съм решила да се нахраня с пържоли, без значение какви са причините, просто решавам и го правя, това означава ли, че щом до вчера съм била вегетарианка, днес въпреки че съм яла пържоли, продължавам да си бъда вегетарианка? Нормално ли е да си въобразявам, че само защото съм си изградила репутация на вегетарианка, аз мога отвреме навреме да се храня пържоли и пак да си остана вегетарианка, каквато всички ме знаят.Не ме интересуват евентуални твои оправдания, че това, което си написал в коментарите си под моя стих, не е от незнание, а защото си искал да си направиш шега с мен, защото си искал да ме подразниш и да ми натриеш носа, или което е най-лошо от всички предполагаеми причини, да ме очерниш, ей така, без причина, просто да става шоу...Аз не знам нищо за теб, аз съдя за тебе само по това, което си писал в коментарите си под моя стих, а написаното там е доказателство, че ти не разбираш нищо нито от поезия, нито от теория на литературата. Колкото до коментара на Комедвенска, отдавна съм разбрала, че нейната озлобеност към мен граничи почти с истерия, все едно имаме да делим нещо важно, а всъщност нямаме, или аз поне не знам да имаме... На другите коментари няма да отговарям вече, защото няма смисъл, аз съм казала всичко в коментарите си по-долу, който разбрал разбрал, който не разбрал, пролемът си е негов, а не мой. Когато някой пише коментар, предполага се, че той трябва да прочете и отговора на коментара си, но явно някои хора нямат време да четат, имат време само да пишат "градивни" коментари... Ако стихът ми е толкова лош, колкото твърдиш ти, колкото твърди Комедвенска и цялата ви агитка от "компетентни величия", то тогава възниква съвсем основателният въпрос, защо е одобрен от редактор и защо изобщо е публикуван в сайт, където публикуват "велики таланти" като Белла, Комедвенска, Георгиева, Порчев, ако съм пропуснала някое име от "гениалната" поетична агитка, най-искрено моля да бъда извинена, какво друго да ви кажа, няма друго, айде много здраве от мен, дерзайте... Колкото повече "градивни" коментари напишете под стиха ми, толкова по-добре за мен ...
    P.S. Г-н Тома, хубаво е, че цитирате моите коментари, но не мислите ли, че щеше да е справедливо да цитирате и коментарите на които аз отговарям, ако моите коментари според вас са неприлични, не знам как биха могли да се нарекат нейните коментари, пълни с обиди и ругатни към мен, освен това справедливостта изисква да отбележите, че аз само отговарям на нейния коментар, не аз съм написала коментар под нейния стих, а тя под моя стих, аз нямах друг избор, аз трябваше да се защитавам от нейните нападки, и го направих доста по-меко, нейните обидни коментари към мен бяха много по-остри, но странно наистина, как човек като вас може да се заблуди и с чиста съвест да нарече бялото черно, а черното бяло, какво да се прави, живот, всеки може да те обижда и черни, щом не си приятел с този, от който зависи да бъдеш или да не бъдеш признат за невинен...Да, така си е, съдба...Културата ми на поведение е лоша, защото се защитавам от нападките на тези, които ме обиждат, ругаят и клеветят, защото отказвам, след като (безпричинно) са ми ударили шамар по едната буза, да си подложа и другата буза, за да ми ударят още един шамар. Но г-н Тома, справедливо ли е според вас това? Моето субективно мнение е, че това не е справедливо. Все пак живеем в 21 век, нали? А колкото до другото, г-н Тома, ще ви цитирам по-долу доказателство, че коментарите на Тенев под моя стих, нито са обективна, нито са градивна критика, убедете се сам, много е лесно, трябва само да прочетете цитираното по-долу от мен. В своята "обективна и градивна критика" Тенев твърди, че моите стихове не били поезия, а проза (есе), защото според неговата "градивна и обективна" критика стиховете ми не били технически съвършени, имали нарушения на ритъма, а това било доказателство, че те не са поезия, а есе, но ако вие, г-н Тома, прочетете внимателно цитираното от мен по-долу, сам ще се убедите, че критиката на г-н Тенев, нито е обективна, нито е градивна, а е некомпетентна.
    Цитирам:
    "Ритъмът е белег на стихотворната реч, която се разграничава от прозата по следния начин: стихотворният ритъм в най-широк смисъл е повторение на експираторни звукоречни единици. Това повторение като ритмично движение не може да се схване понякога само в отделен стих, а в една звукова продължителност, включваща два или повече стиха, които тепърва с възприятието се отделят като такива. Налице ли е това ритмично движение в синтактически завършена реч - тя е стихотворна."

    И още едно доказателство, цитирам:
    "В поезията, ритмично впечатление може да се внуши от синтактични редувания, от повторение на равнозначни за чувственото впечатление образи в цялата образна постройка на стихотворението; по-нататък - от даденото в известен ред подчертаване на емоционалния тон, от реда на смисловото значение на частите и т.н."

    Тези цитати са взети от : Поетическият ритъм / Култура и критика
  • Тази добавка виждам сега:
    Rimoza (Кръстина Тодорова): 21-05-2015г. 14:45
    Тенев, ...........................................................Можеш да продължиш да пишеш колкото си искаш глупости под стиха ми, зад паравана на "градивен" коментар, но не си въобразявай, че тези откровени лъжи и клевети автоматично ще се превърнат в истина, само защото на теб и на твоите приятели от отбора на "гениалните поети" им се иска да е така."

    И двата ми предишни коментара съдържат точни цитати от творбата. Изпозвал съм терминологията от теория на литературата, съвсем ясно изразих мнението си. Не съм използвал обидни квалификации и ако твърдиш, че това са лъжи и глупости, очаквам подобавщо опровержение на думите ми или извинение. Защото глупости и лъжи пишат глупаците и лъжците.
    П.П. Може и на лични.
  • Моля незаслуженото внимание под този текст да спре дотук! Кой какъв е, да се оправят.

    Кръстина!!!

    Коментарите на Красимир Тенев са рядък пример за обективна градивна критика в нашия сайт и определено ще те посъветвам да не търсиш други телета под "вимето" на неговия коментар или твоята муза.

    Също е редно да знаеш, че след определена възраст човек трявбва да знае как да се държи в ситуации на публичност.

    Мисля, че ти самата ще си по-доволна от резултата.

    Когато някой влиза в публични дискусии, създава предпоставки да бъде подложен на атаки и неградивна критика. Ако не си готова за достойно представяне в такива ситуации, то не си помагаш. Напротив.

    Вчера изтрих останките от сензационния ти "диалог" с Гергана. Такива неща ли искаш да се четат под своите текстове?

    "злобната си махленска помия", " всъщност си смешна и жалка", "ти си толкова жалка и смешна"... какво е това, зов за уважение ли?

    Не отговаряй на мен, ще отговаряш пред себе си, пред почитателите си и пред майките, които трябва да са супер зле, за да допуснат детето им да види поведението на такъв автор.

    Иначе казано, текстът ти не е толкова лош, колкото е културата ти на поведение. Което не го прави добър.

    П.П. А що се отнася до качеството на качваната продукция в сайта, мисля, че орем в дъното от минимум 2 или 3 години.
  • Римозо (звателна форма, кодифицирана в българския книжовен език от IX в.), осъзнай се малко и помисли над това, което ти е написал Красимир Тенев! Свали го този нос от тавана, че ще ти се счупи вратът. Произведението е слабо - и като форма, и като съдържание. Искаш градивни коментари? Градивно ти посочиха грешките, но не те нахвалиха. И не защото са злобни и завистливи, а защото няма какво да похвалят. Колкото и да се опитваш, няма да го кодифицираш тоя текст в очите на читателите, които използват главите си по предназначение. Пък ако ще и 100 000 четения да отчете броячът!
  • Тодорова, не разбирам от рими и ритъм ли?! Не позна. Много общо и неподготвено се изказа. Кое точно в коментара ми не е така?
    Да вземам първия и третия стих, които се римуват един с друг. Пъвият – 14 срички, третият – 12. Началото е еднакво, римата е "женска". Значи различен размер. Нима 9 от 10 римни двойки не се състоят от еднородни части на речта?
    Само последните две римни двойки са "мъжки". Ще рече 4 рими. Останалите - "женски". Това означава неравности в кателектиката. Не е ли двуримно до 8-и стих?
    Дадох пример за стих в ямб. Не си ли съгласна? Ямб ли е? Оспорваш ли?! Ето още един:
    "и да преглъщам кротко чашите горчиви"
    И още един:
    "и ще поканя съвестите..." натътък е нарушен.
    "Уморих се назаем да вярвам в бъдното" това е анапест, чиято последна стъпка е непълна.
    "и на мрака зъл светлина да дарявам" това е хорей, с първа стъпка пирихий.
    Стиховете които стартират с анапест, имат цезура и след нея продължават в друга ритмична стъпка не са малко.
    "Затова обявявам война на злото от днес" – три стъпки анапест, после амфибрахий.
    "и делата им себични сляпо да славя"
    "и делата им себични" – облекчен хорей
    "сляпо да славя" – дактил
    От твоя страна аргументи няма. Освен голословното твърдение, че не разбирам. Това не е опровержение.
    Прав е Порчев. Трябва да се дефинира що е градивна критика. Още по-трудно е да се дефинира що е поезия. Римата не е основен показател. Много от свободните стихове биха могли спокйно да минат за прозаични миниатюри. Белите стихове нямат рими, а само точен ритъм. Именно по тая причина редакторите в сайта не публикуват само творби без художествена стойност. А, да. И оронващи престижа на расова и верска основа... Чел съм правилата. Слава богу, че не са толкова строги към принадлежността към разделите. Не ги упреквам. Не биха имали физическа възможност да изглаждат ритмичните несъответствия, пунктуацията, алогизмите, техническите и правописните грешки.
    За съдържанието вече казах. В идейно отношение ми допада.
  • Тенев, на твоя "градивен" коментар, ще отговоря така, ако стихът ми беше това, което ти твърдиш, че е, нямаше да бъде изобщо публикуван в сайта, за никого не е тайна, че всеки стих преди да бъде публикуван в този сайт, чака одобрението на дежурния редактор. Май си забравил, че в този сайт има правила и съгласно тези правила, ако стихът не отговаря на критериите за поезия, не го публикуват. Жабата видяла, че подковат коня и вдигнала и тя крак да я подковат, само че кракът и не ставал за това... Не всеки, който си въобразява и има претенции, че разбира от ритъм, рими и поезия, наистина разбира, твоят "градивен" коментар под стиха ми, е най-голямото доказателство, че това е така. Можеш да продължиш да пишеш колкото си искаш глупости под стиха ми, зад паравана на "градивен" коментар, но не си въобразявай, че тези откровени лъжи и клевети автоматично ще се превърнат в истина, само защото на теб и на твоите приятели от отбора на "гениалните поети" им се иска да е така. Цитирам част от това, което си писал по-долу за стиха ми: "На практика е проза в рими". А ето и моя отговор: На практика, Тенев, ти или си некомпетентен или си лъжец. Ако не си лъжец съветвам те най-добронамерено да се образоваш, крайно време е да актуализираш и осъвремениш знанията си по поезия, твоето безхаберие ако не беше толкова тъжно, щеше да е много смешно. Самият факт, че не си в състояние да опредилиш коя ритмична стъпка е ямб, коя ритмична стъпка е хорей, коя ритмична стъпка е анапест и т.н. и т.н., говори единствено и само за твоята некомпетентност, този факт нито говори, нито е доказателство, че моят стих е проза, а не поезия, както твърдиш в коментара си по-долу. Безхаберието ти и незнанието ти да различаваш стиховете от прозата, си е твой проблем, а не мой, но ако правиш всичко това нарочно и си въобразяваш, че аз ще ти повярвам, много се лъжеш, Тенев, няма да стане, за мен не важи поговорката: "Мнозина гледат, а малцина разбират." , мен не можеш да ме излъжеш. На твое място бих спряла дотук с опитите за манипулация, смешен си. Но ако наистина не осъзнаваш, че анализите ти под моя стих доказват единствено и само твоята некопетентност, вината за това си е само твоя, проблемът си е само твой, а не мой. Всички знаем, че ако една стихосбирка, дори и сто процента да е съвършена технически, ако бъде преведена на чужд език, ритмичната стъпка автоматично се нарушава, тъй като думите на български език и на съответния чужд език не са еднакви по строеж, нито ударението, нито броя на сричките са еднакви, ако следваме логиката на твоите знания за поезия, Тенев, щом има нарушен ритъм (нарушена ритмична стъпка), трябва автоматично тази стихосбирка да се превърне в проза, а авторът на стихосбирката от поет автоматично да се превърне в белетрист. С една дума авторът на стихосбирката в България ще си бъде поет, а в чужбина вместо поет ще е белетрист, тъй като при превода на стихосбирката му от един език на друг език се получава нарушение на ритъма, затова според теб, съгласно логиката на твоята "комепетентност", тази стихосбирка вече не е поезия, а е проза. Шеше да е много смешна твоята компетентност, Тенев, ако не беше много тъжна.
  • Белла, да не би да мислиш че изпълнявам нечия поръчка?
    Бих пояснил или допълнил нещо във връзка с предишния си коментар, ако е нужно. Имам предвид, ако авторката не ме е разбрала добре или иска примери. За коментиращите не се отнася. Има опция лични. Нека щадим коментарното поле.
  • Порчев, няма нищо по лошо от това, сам да си вярваш, че някой е това, което на теб ти се иска да е той, много пъти си спорил с мен и много пъти съм ти казвала, че това, което на теб ти се иска да съм, няма нищо общото с това, което наистина съм. Тинята, за която говориш, няма нищо общо с моите стихове, тя има общо с твоите морални ценности, които ти позволяват да казваш на бялото черно и на черното бяло, но това си е твой проблем, не мой. Много пъти съм ти казвала, че за мен ти си никой и твоето субективно мнение изобщо не ме интересува, можеш да пишеш, когато си искаш, каквото си искаш под моя стих, аз не мога да те спра, но това не означава, че написаното от теб е истина, това е само демонстрация на безнаказана простотия. Да изливаш злобната си махленска помия под някой стих, това нито е градивна критика, нито е някакво геройство, това го може всеки, стига само да поиска, геройство е да се пребориш със себе си и да осъзнаеш, че това, което правиш е грозно и недостойна и да престанеш да го правиш.
  • Много време и внимание се отделя на това стихотворение. Според мен, не си струва да е постояно "под прожектора". Не мога да определя в какъв ритъм е, защото е повсеместно нарушен. Дори стиховете, които имат еднакво начало ("Уморих се... " - анафоричен елемент) нататък са разнометрични и аритмични. Би било добре ако е издържано в хорей или анапест. Тия ритмични стъпки преобрадават. Има стихове в ямб. Ето един - "и на копривата учтиво път да правя". Сматам, не е нужно да посочвам къде попадат ударенията, за да се счете критиката ми за аргументирана и градивна. На практика е проза в рими. Римните двойки са 90% еднородни части на речта. Ама точно 90% (защото стана дума и за математематика) от 10 общо - 9. Бих оправдал подобен ескпериминт, ако римата на "иви" беше от началото до края. Но тя е някъде докъм средата. А до 8-ия стих включитерно е двуримно.
    Архитектоника, строеж на стиха, размер, ритъм, римна схема са неща които не подлежат на патентоване. Независимо че някои форми носят имената на авторите, които са ги изобретили или на произведенията им - Онегийна строфа, Шекспиров сонет, Спенсърова нона. Няма значение дали са минали 70г. от смърта им. За начина на повествование не би могло да се претендира, че е нечие откритие, камо ли обект на авторското право.
    Посланията които излъчва съдържанието ми харесват. Но се нуждаят от по-прилична "дрешка".
  • Порчев, аз не отричам градивната критика, аз одобрявам градивната критика, но само когато тя наистина е градивна. Дори и да е изречена от най-великия сред великите, ако една критика не е аргументирана, ако няма посочени конкретни факти и доказателства, тя не е градивна критика, а махленско оплюване. Колкото до виното, да така е, има различни видове, но истината е, че най-хубавото вино, най-качественото вино, био вино, както сега е модерно да му казват, се прави и пие на село, точно тези, които ти незаслужено обиждаш, точно те отлично знаят, кое грозде е хубаво и кое не е хубаво, кое вино е качествено и и кое вино не е качествено, не ти, а те пият качествено вино, защото такива изкуствено създадени разкошни сортове грозде, които са набедени за хубави, а в действителност нищо не струват, тях ги харесват, правят на вино и ги пият само такива като теб, които разбират от истинско вино точно толкова, колкото и от истинска поезия....
  • А аз се уморих да срещам навсякъде потвърждение на Ефекта на Дънинг - Крюгер...
  • Обръщението "Римозо", аналогично същото важи и за обръщението "Белло", ако то бъде изречено така, не е доказателство за лошо възпитание, защото видите ли буквата "о" не е буква "о", а е нула, това може да го твърди единствено и само някой, който е достоен кандидат за жълта книжка... Твоите коментари писани не само под мои стихове, но и под стиховете на други автори от сайта, са най-голямото доказателство, че ти си болна на тема: "Аз, великата и гениална поетеса Белла, знам най-добре, кое е поезия и кое не е"... Аз...аз...аз... все ти и твоето его без покритие. Но това май не ти беше достатъчно, сега си и "гениална" математичка... Истината е, че всъщност си смешна и жалка, също като лисицата, главен герой в поговорката за киселото грозде...
  • Порчев, всички знаем поговорката за лисицата и киселото грозде...
  • Каруцарският ти тон не подхожда, за една "поетеса" с големи претенции,Белла, между другото обръщението на "о" в никакъв случай не е доказателство за добро възпитание, а това е най-малкото нещо, което трябва да притежава някой като теб, който се мисли за образован, интелигентен, компетентен и умен много повече от другите. Доказателство за това, че ти си тази с претенциите за величие, а не аз, е фактът, че ти си под моя стих, а не аз под твоя стих, не аз, а ти изливаш махленската си злобна помия под моя стих, зад паравана на "компетентен градивен коментар", с който отчаяно се опитваш да покажеш и докажеш на всички колко си "по-велика"... Май много те е страх да не вземе пък случайно някой да се обърка и да си помисли обратното. Щеше да е много смешно, ако не беше много тъжно...
    P.S. Между другото, Белла, точно за този мой стих, за който ти твърдиш, че е кръгла нула, от безброй майки (които не познавам лично, които аз никога не съм виждала на живо), съм получавала писма на електронната си поща, за да искат разрешение от мен, тяхните деца да участват със стиха ми "Трети март" на училищни рецитали или училищни конкурси за патриотични стихове, какво по-голямо доказателство от това, че стихът ми не е кръгла нула. Аз се гордея с този мой стих и твоето мнение за мен няма никакво значение.
  • Порчев, щом коментарът ти е под моя стих, приемам, че очакваш от мен отговор, уточнявам това, за да не ме обвиниш в следващия си коментар, че съм проявила нескромност и сама съм се провъзгласила за компетентна и мъдра (това имат право да го кажат другите за мен, разбира се ако го заслужавам, а не аз самата). И така отговарям ти, ако похвалиш някого дори и незаслужено, това не е фатално, но ако очерниш някого незаслужено това е фатално. Колкото до аргументите, щом коментарът ти е под моя стих, приемам, че ме обвиняваш, че аз лично не се аргументирам в коментарите си, но това не е истина, аз винаги посочвам, защо харесвам стиха, под който пиша коментар. За да бъде един стих харесан от някого, най-малкото, което този стих трябва да притежава е вътрешен ритъм, смислено послание и да е написан с искрено чувство, щом ги има тези три неща, под този стих всеки може да напише положителен или хвалебствен коментар, както се изразяваш ти.
    Не искам да ме разбереш погрешно, държа да обърнеш внимание на факта, че казвам всеки, а не всички, не е задължително един стих (от който и да е автор) да бъде харесван от всички, за да бъде наречен автора му поет, а стихът поезия. Да твърдиш обратното е все едно да твърдиш, че прасковата е плод, а черешата не е плод, само защото ти харесваш праскови, а не череши. Дали след сто години, ще продължава да има праскови или череши, това никой не знае, но че тях днес ги има и че те имат право да съществуват наред с всички останали други плодове, това е факт, който никой няма право да отрича. Също като другите плодове и прасковите, и черешите имат право да се надяват, че може би ще оцелеят и ще ги има и след сто години, това тяхно право никой не може да отрича и забранява, само времето може да покаже и докаже дали ще оцелеят или няма да оцелеят, колкото и абсурдна да е на пръв поглед аналогията между плодовете и поетите, но истината е, че казаното за плодовете днес важи и за казаното за поетите днес, никой не може да предсказва бъдещето, единственото времето ще покаже и докаже... Аз не отричам градивната критика, но само когато тя наистина е градивна, дори и да е изречена от най-великия сред великите, ако една критика не е аргументирана, ако няма посочени конкретни факти и доказателства, тя не е градивна критика, а махленско оплюване.
  • Георгиева, образованите и интелигентните хора знаят, че при поезията, така както е и при историята, правилния прочит, правилната и обективна оценка се прави не от съвременниците им, а от тези, които идват след тях. Компетентните и мъдри хора са наясно, че плурализмът не е клише, а доказателство за образованост и интелигентност, те никога не пишат неаргументирани "градивни" коментари под стихове, (които дори не са прочели), защото знаят, че единствено времето може да покаже и докаже кой кой е. Не искам да бъда разбрана погрешно, отново ще повторя това, което безброй пъти съм казвала, аз не отричам модерната поезия, аз не съм против съществуването на елитарна поезия, винаги е имало, има и винаги ще има модерни течения в поезията, но това не означава, че само те са поезия, а всичко останало не е поезия, всичко останало е "семки тиквени" и "варел с грес", както ти твърдиш в твоите "градивни" коментари под моя стих, ако изобщо те могат да се нарекат коментари, всеки, който ги прочете с право може да си помисли, че са писани не от нормален, а от психично болен човек. Да се опитваш да налагаш своето мнение ръководена от несъществуващия факт, че ти си най-начетена и притежаваш най-гениалните литературни познания, за каквито имаш претенции и каквито в действителност не притежаваш, видно от "градивните" ти коментари под моя стих, е демонстрация на високо самочувствие без покритие, това е истината за твоята „гениалност” , колкото и да не е изгодна за теб и за приятелите ти... Това, че някой си въобразява, че е това, което не е, не означава, че той наистина е. Колко си "велика” не ме интересува, това, което си написала в коментара си под моя стих, говори достатъчно убедително за твоята некомпетентност, защото за никого не е тайна, че всяко твърдение без значение дали е казано или написано от най-великия сред великите, ако не е аргументирано, ако няма факти и доказателства, автоматично преминава в графата - н е и с т и н а!!! Никъде в литературознанието не е казано, че ако в един стих има съседни рими или ако е налице римуване на глагол с глагол и съществително със съществително, този стих не е поезия. Почти няма български или чужд класик, който да не е римувал глагол с глагол и съществително със съществително, който да не е писал стихове със съседни рими. Ако следваме "логиката" на твоите разбирания за поезия и на другите, които твърдят същото като теб, ще стигнем до абсурдния извод, че нито българските класици, нито чуждите класици, разбират от поезия, че тяхните стихове нямат нищо общо с истинската поезия, кой нормален човек би повярвал, че това е истина, кой нормален човек би твърдял, че тяхните стихове не са истинска поезия, а нещо подобно от рода на "семки тиквени" и "варел с грес", нормален човек,Георгиева, никога не би си позволил да твърди подобни глупости... Казваш, че ако аз съм се вслушвала в твоята "градивна критика", стиховете ми щяли да добият друг вид и нямали да бъдат "семки тиквени", но каква "градивна" критика има в коментарите ти, Георгиева, за съжаление, Георгиева, те не съдържат никаква "градивна" критика. Искаш от мен да редактирам нормалния си стих, като следвам инструкциите на твоя ненормален коментар, съжалявам, Георгиева, но това няма как да стане, това никога не бих направила. Ще ти дам за пример един "градивен" коментар, цитирам: "На мен този стих не ми харесва, това не е никаква поезия!" В този коментар не са посочени никакви факти и доказателства, че това, което се твърди в него е истина, че съдържа градивна критика. Разбира се твоите коментари и коментарите на другите като теб, са много по-атрактивни, индивидуално оцветени с всевъзможни нелепи глупости и с разнообразни фантастични алогични твърдения, но общото между тях и цитирания по-горе от мен примерен коментар е това, че те са тъждествени със семантиката на посочения от мен примерен коментар по-горе.
  • Знаеш ли защо те чета? Защото публикуваш текстовете си в този сайт. И обясни ми как ще ми забраниш да чета твоите "шедьоври". Не можеш, нали? На който си искам ще пиша коментари. Това също не можеш да ми забраниш. Някакво логично обяснение - за това - ти защо пишеш коментари и защо четеш?
    А ако малко се беше вслушала в критиката - текстовете ти щяха да придобият друг вид. Сега са просто едни семки. Тиквени.
  • Ти не си добре, Белла, спри да се излагаш с неадекватните си коментари под моя стих, твоите глупави претенции, че си гениална колкото Шекспир, Пърси, Емили Дикинсън, Байрон, Бърнс, са най-голямото доказателство, че дори и "тиквите" са по-умни от теб, по-добре да съм в компанията на "тикви", отколкото в компанията на самовлюбена "поетеса" като теб, която си въобразява, че е гениална и велика, а е по-скоро кандидат за жълта книжка.
  • Белла, за да не ме обвиниш, че изопачавам това, което си казала, и да избегна всяко недоразумение цитирам твоя коментар под моя стих:
    "Ти и Шекспир не си срещала, и Пърси Шели, и Байрон, и Емили Дикинсън, и Бърнс и... Но те са никои, дори да ги срещнеш няма да ги познаеш, а ти, ти си Някоя, понеже всеки може да те срещне... къде ли не ха ха Може ли човек такива глупости да пише, бе, римозо!"
    Наистина това са глупости, но глупости написани от теб, Белла, а не от мен, аз никъде не съм писала това, което ти ме обвиняваш, че съм писала, всеки може да прочете коментарите ми и да се увери, че аз казвам истината, а ти лъжеш и клеветиш. Как може някой да е толкова морално деградирал, че да започне да ми приписва вината за коментари, които той лично е написал. Дори и да си била пияна, когато си писала тези глупости от мое име, това не те оневинява. Покажи ми и ми докажи с факти, кога и къде съм писала, че Шекспир, Пърси, Байрон, Емили Дикинсън, Бърнс, са никои, това си го писала ти, а не аз. Всъщност да не би да искаш да кажеш... Не, не, не може да бъде, това е вече наистина прекалено... Това дори и да си по-самовлюбена отколкото си в действителност, пак не би го твърдяла... Но всъщност май наистина го твърдиш... Да, да, точно това май искаш да ми кажеш, не е за вярване, но е точно така, ти се опитваш да ми кажеш, че "поетесата" Белла и "поетесата" Таня Георгиева от сайт "Откровения", са точно толкова велики и гениални, колкото са велики и гениални Шекспир, Пърси, Байрон, Емили Дикинсън, Бърнс и затова и без да си ги виждал тях двете (Белла и Таня Георгиева), ако случайно ги срещнеш на улицата, трябва непременно да ги разпознаеш, защото видите ли, те не са никои, те са велики и гениални като Шекспир, Пърси, Байрон, Дикинсън, Бърнс... Ти наистина не си добре,Белла, крайно време е да отидеш на лекар, това твоето ако не е лудост, не знам какво друго може да е, аз наистина не мога да повярвам, че някой може да стигне чак дотам в своите фантазии...
  • Благодаря, Евелина!

    Георгиева, ти си толкова жалка и смешна, достойна си за съжаление, аз нито те познавам, нито имам какво да деля с теб, никога не съм те виждала на живо, за мен ти си никоя, ако случайно те срещна някой ден ще те подмина, защото не знам как изглеждаш, как тогава след като никога не сме срещали на живо, успя да ме видиш, в "гнидово", ти изобщо замисляш ли се поне малко, преди да изречеш поредните лъжи и клевети за някого. Да, ясно "този гнил свят" ти е виновен за това, че си това, което си, не Георгиева, никой не ти е виновен и светът въпреки всичко и въпреки всичките си минуси и недостатъци е прекрасен, защото няма нищо по-хубаво от това, макар и за кратък миг (защото земният живот не е вечен) да си част от него. Но храбростта на войнстващата простотия, която ранява безнаказано, с която ти гордо се отъждествяваш, тя загрозява иначе прекрасния свят, светът не е гнил, както твърдиш ти в коментара си по-долу, такива като теб го правят да изглежда гнил, не аз, както ти незаслужено ме обвиняваш, а ти си оцветена в "гнидово", и доказателството за това е, че не аз изливам махленската си грозна помия под твоите стихове, а ти го правиш това под моите стихове. Щом не ти харесват моите стихове не ги чети, аз не те карам насила да ги четеш, що за човек си ти и дали изобщо заслужаваш да те наричам с тази дума, дори животните не нападат без причина, дори и кучето не хапе, ако не го предизвикаш, можеш ли да ми кажеш аз с какво те предизвиках, нито чета твоите стихове, нито пиша коментари под тях, ти защо четеш моите стихове и защо пишеш коментари под тях, не можеш да отговориш нали, защото и ти самата нямаш логично обяснение, защото логично обяснение няма.
  • Тодорова, само, че аз съм незрящ зрящ и в тоя гнил свят се радвам, че не виждам зрящо по-надалече от носа си, но теб те виждам в гнидаво. Отдалеч.
  • Един прекрасен стих..., за днес...!!!
    "Уморих се от черни ветрове звънливи
    и на копривата учтиво път да правя,
    уморих се от безброй кумири лъжливи
    и делата им себични сляпо да славя."
  • Както виждам, вие двете гениални поетеси и без моето внимание добре си комуникирате под моя стих, няма спор, видно е от всички, че го правите под формата на изключително "градивни коментари", затова ви оставям на спокойствие да демонстрирате "таланта" си и да се надпреварвате да доказвате пред всички вашата "гениалност", пишете "градивни" коментари колкото си искате, но не забравяйте, че вашите "градивни" коментари ще увеличат броя на читателите, а това май изобщо не е във ваш интерес, да, за никого не е тайна в този сайт, че колкото повече неадекватни коментари има под един стих, толкова повече се увеличава и броя на четенията, за което е редно да ви благодаря, и аз ви благодаря. Пожелавам ви приятно комуникиране и забавление, колкото повече коментари напишете под стиха ми, толкова по-добре за мен.
  • Георгиева, зрящите незрящи са най-големите нещастници, но за сажаление това не е най-лошото, най-лошото е, че те самите не го знаят това и си въобразяват, че са гениални и никой не може да се мери с тях, а истината е, че никой не може да се мери с тях, но не по гениалност, а по неадекватното им самочувствие без покритие.
    Гери, недей да злоупотребяваш с възхищението ми към твоята гениална персона, защото ще взема наистина да си променя мнението, като нищо възхищението ми може да се превърне в безразличие, което между другото май много ще ти отива...Да, наистина бях голям фен на твоите многопластови философски коментари, но вече се замислям сериозно, дали пък няма да е по-добре, ако спра да ги чета...
  • Щом има интелектуална импотентност това тук е майсторбация без първите седем... букви.
  • Кодифицирам се архитектстонично
    и мигам, мигам на тоя конгрес,
    ще има ли триб/гуни - питам триоптично,
    щото аз виждам не стих, а варел със грес...
  • Извинявай, Гери, че не съм отговорила на първия ти коментар под моя стих, съвсем искрено си признавам, че не съм го направила нарочно, но ти явно си се засегнала и затова си ме удостоила с честта, да напишеш още един коментар под стиха ми, за което благодаря. Друго какво исках да ти кажа още? Да, спомних си, точно това беше, спомних си какво исках още да ти кажа, някъде в някакво философско списание бях прочела, че съществувала и интелектуална импотентност, не го вярвах досега, но след твоя втори коментар вече съм на друго мнение, за което също ти благодаря. Друго още какво? Май друго няма, но и това е достатъчно, не е никак малко нали? Още веднъж много ти благодаря, да, не отричам, честно и добронамерено си признавам, че беше много полезно да прочета и да интерпретирам от философска гледна точка уникалния ти, много "градивен" за стиха ми, втори твой коментар.
  • Уважаеми, Тома, аз не съм си чела сама стиха, за да станат много на брой четения, не съм кликала сама собствения си стих девет хиляди пъти , това е истината и съвестта ми е чиста, какво е правила Валерия, за нея нито имам право, нито дори и да имам право и да искам, мога да знам, дали е истина или неистина, дали съвестта и е чиста или не, това може да ти го каже само тя, аз отговарям само за себе си. Но моето лично (субективно) мнение е, че е невъзможно нито Валерия, нито който и да е друг (в това число вкючвам и себе си), сам да си направи десетки хиляди четения, извинете ме, наистина не искам да ви обидя, но моето лично (субективно) мнение е, че само един параноичен оптимист би могъл да допусне, че това е физически и технически възможно... Колкото до другото, което твърдите относно моя стих и стиха на Валерия, вие не правите изключение и за вас също важи истината, че всяко мнение е субективно...
  • Какво е това? Човек трябва да е поне малко обективен, независимо чие творчество се коментира.

    Човек трябва да е поне малко по-съобразителен, когато защитава своята гледна точка.

    Ще започнем оттам, че изобщо опит да се намери паралел между гореспоменатите 2 творби е нелеп. Точка по въпроса, без право на обжалване.
    Но нелепостта градира още... Кръстина, уверявам Ви, че няма начин 9000+ души да са прочели вашия стих.

    Още по-смешно е, че според Валя някои са чели 11000+ нейния стих.

    И може би си вярвате, че това е възмножно да е истина? Не, всъщност не е смешно - ок е, но е тъжно, че се хвалите с това.

    <b>Защото много добре знаем как са накликани тези кликове, нали? </b>

    И какъв човек трябва да си, да седиш да рефрешваш и кликаш няколко десетки хиляди пъти и да обясняваш, че е щото си популярна?
    Мисля, че Админ оправи това вече, но просто всичко останало е абсолютен смях.

    Просто се засрамете. Тука не е мястото да изпъквате като велики поетеси, а дали някога ще разгънете потенциал за нещо такова, пожелавам ви от все сърце.

    Ама надали... и то не за друго, а защото си мерите кликове, които не са реални. И абсолютна всяка една от вас двете знае това.
  • Ники, цитирам твоето изречение: "Архитектониката е строеж на композицията" Да, точно това твърдя и аз! И никъде в коментарите си не съм писала, че имам претенции. Чети по-внимателно коментарите ми, а не предубедено. Строежа на една композиция може да е различен от строежа на друга композиция и точно затова има различни модели на композиция, затова съществува понятието модел на композиция. Думата "подражава" и думата "окрала" са различни по семантика, аз никъде в коментарите си не твърдя, че Валерия ме е окрала, дори съм писала, че нямам нищо против и бих се радвала ако други автори харесват, учат се и подражават на архитектониката на моите стихове. Не разбирам какъв ти е проблемът и защо винаги злобно се нахвърляш върху мен, правила си го и друг път, без дори да си прочела коментарите ми, ти започваш яростно да ме нападаш, аз нито те познавам, нито имам какво да деля с теб, злобната настървеност, с която изопачаваш коментарите ми, е необяснима за мен и не ти прави чест.
  • Римоза, определено не сте наясно с терминологията на литературознанието, а и не само. Архитектониката е строеж на композицията, а доколкото виждам, това не е фигурална поезия, та да имате претенции. Впрочем, похвати и тропи са всеобщо достояние още от времето на Омир. А в учебника за седми клас е даден пример за синтактичен паралелизъм с едно стихотворение на Багряна, в което се повтарят същите изреченски конструкти. И тя ли ви е окрала... архитектониката?
  • Аз нямам нищо против взаимстването на архитектониката (модела на композицията), това съм го написала в коментара си и всеки може да го прочете, ако не чете предубедено, дори съм писала, че това ме радва.
    Аз съм против неаргументираното махленско оплюване на стихове, още повече е недопустимо това от човек, който волно или неволно е подражавал и взаимствал архитектониката (модела на композицията) на мой стих.
    Р.Р. Валерия, ако не е тайна, можеш ли да ми посочиш в кой сайт и кой твой стих е прочетен от 11681 читатели, събуди любопитството ми, съвсем добронамерено искам и аз да прочета този твой стих, може и да ти е трудно да повярваш, но аз съвсем искрено твърдя, че такива стихове с удоволствие бих прочела, дори и авторът им да е мой враг. И недей да изопачаваш истината, аз никъде не твърдя и никъде не съм писала това, което ти ми приписваш, не ми вменявай вина, която не съществува, май не можеш да се освободиш от навика си да пишеш лъжи в коментарите си, аз нито с думи, нито с дела съм твърдяла, че щом някой притежава стих с много четения, той има право да пише каквито си иска коментари. Коментарите ми, които съм писала в този сайт, доказват точно обратното. Отново клеветиш, аз нито под твой стих, нито под стиха на някой друг автор от сайта, съм си позволила да напиша обиден коментар под паравана на "градивна критика", както правиш ти, така че не ми приписвай подобни вини, никой няма право да пише каквито си иска коментари, само защото стихът му имал много четения, това никога не бих одобрила, нито направила, това само един самовлюбен комплексар, може да го твърди и на дело да го прилага.
  • Rimoza, щом ще си ги "мерим" аз само да спомена, че имам стих, който е четен 11681 пъти и по пътя на вашата логика имам право да имам самочувствие и да си пиша каквито си искам коментари
    Останете си със здраве!
  • Римоза, архитектониката не може да бъде обект на кражба в този случай, тя си е съвсем стандартна. Ако текстът беше построен във формата на полска мишка, тогава - да, но като вашите стихотворения има хиляди. Това, което търсите, се нарича синтактичен паралелизъм, но и той не може да бъде взаимстван, тъй като е художествен похват.
  • Всеки има право на субективно мнение, за мен е нормално и логично, Белла, ти да харесваш стиховете на Валерия, а да не харесваш моите стихове, в това няма нищо лошо, защото ти също имаш право на субективно мнение, така както имам право аз и всички автори и читатели в сайта. Но за мен не е нормално и логично и аз категорично съм против неаргументираното махленско оплюване на стихове, под формата на "градивни" коментари, защото това е доказателство за интелектуална немощ и за дефицит дори на елементарен морал. Аз не приемам за нормално и логично както ти, така и Валерия или някой друг, да си въобразява, че само той знае кой стих е "умен" и кой стих е "глупости", и без да посочва конкретни факти и доказателства да напише под този стих така наречената "негативна критика", която съдържа единствено и само изречението: "А аз се уморих да чета глупости" или някакво друго изречение с подобно съдържание, все в този дух на "компетентна негативна критика", но разбира се без конкретни факти и доказателства. Щом твърдиш нещо, трябва да го докажеш, трябва да убедиш другите, че е истина и да посочиш конкретни аргументи, факти, думи изрази, словосъчетания, и т.н и т.н. Никога не трябва да забравяш, че градивната критика преди всичко предполага добронамереност, а това означава да направиш (учтиво, а не със заповеден тон) предложение една дума да бъде заменена с друга дума или един израз да бъде заменен с друг израз, да дадеш съвет как би звучал стихът по-добре според теб и т.н. и т.н. Това е нормалното и логично поведение, което умните и интелигентните притежават, те не си въобразяват като теб и Валерия, че само тяхното субективно мнение е вярно и правилно, че другите нямат право на субективно мнение, че щом на тях не им харесва някой стих, задължително трябва и другите да не го харесват, че те само са компетентни, умни и "гениални поети". Истината обаче е, че интелигентните и умни хора вместо да пишат коментари от рода на: "Уморих се да чета глупости", просто подминават тези стихове, които те лично не харесват и нито ги четат, нито пишат коментари под тях, четат тези стихове, които на тях им харесват и под тях пишат коментари. Аз например нито чета вашите стихове, нито пиша коментари под тях.
  • Когато напишеш под един стих неаргументирана "критика", тя не е никаква критика, а още по-малко градивна критика, всеки може да напише под всеки стих, на който и да е автор, че не харесва стиха му, но само когато се аргументира с факти, защо не го харесва този стих, само тогава, написаното от него може да се нарече негативна критика, обратното е само злословене. Както вече писах по-долу, аз съм прочела само един твой стих, но когато имам свободно време ще прочета и другите ти стихове, засега не твърдя, че плагиатстваш, това, което твърдя е, че подражаваш, без значение дали съзнателно или несъзнателно, взаимствала си архитектониката на моя стих "Поет", когато прочета и другите ти стихове, ще съм наясно дали плагиатстваш или не плагиатстваш.

    Р.S. Ще цитирам, това, което си написала за мен в коментара си, Валерия:

    "Rimoza (Кръстина Тодорова) пази Боже да плагиатствам точно пък от Вас "

    Съвсем искрено ти признавам, Валерия, че аз нямам никакви претенции за гениалност, аз съм най-обикновен автор на стихове, ти си тази с претенциите без покритие, ти си тази, която се изявява като компетентен специалист и ценител на поезията, която не е наясно, че нейното мнение е субективно, а не обективно. Но щом си поставила въпроса и твърдиш, че си много повече от мен, защо тогава моето стихотворение "Трети март" (публикувано в този сайт) е прочетено от 9331 читатели, ти можеш ли да се похвалиш, че си написала стихотворение, което да е прочетено от толкова читатели, или ще кажеш, че само ти единствена разбираш от поезия, а те не разбират и затова не четат твоите "гениални" стихове, а четат стихове, които според теб, (които по-точно според твоето субективно, а не обективно мнение) са глупости и не си струва да бъдат четени. Да, колкото и да се мислиш за велика и компетентна поетеса, ти си тази със самочувствието без покритие, а не аз, аз съм най-обикновен автор и пиша най-обикновени стихове за обикновени читатели (наречени български народ), аз нямам никакви претенции, аз знам, че не съм елитарна поетеса, и което е много по-важно, аз не желая да бъда елитарна поетеса. Аз искам да пиша и пиша стихове, които са достъпни за всички, аз не искам да пиша и не пиша елитарна поезия.
  • Заставам плътно зад Валя! Посоченият пример по-долу изобщо не може да мине за плагиатство!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова) пази Боже да плагиатствам точно пък от Вас
    "Плагиатство" е претенцията за авторство на произведение, което в действителност е създадено от някой друг, а тук не виждам нищо подобно...
    Нито идеята съм взаимствала, доколкото е видно, нито има някакви съвпадения освен на думата "когато" и донякъде има прилика в интонационния строеж, което повярвайте е чисто съвпадение и не се възгордявайте излишно
    Пишете, творете на воля и се опитайте да приемате с достойнство негативните коментари!
  • Благодаря, Ваня!
    Благодаря, Ангел!
    Благодаря, Руми!
    Благодаря, Георги!
    Благодаря, Мартина!
    Благодаря, Стойна!
    Пожелавам ви сбъднати мечти и много
    нови творчески успехи!



    Валерия, уморила си се да четеш глупости, но май не си се уморила да подражаваш и да копираш архитектониката на чужди стихове, ето и едно доказателство, цитирам ти твоя стих, чиято архитектоника е копие на моя стих "Поет", даже по същия начин не си поставила точка, целият стих е едно изречение, както е при моят стих, който е публикуван не само в сайт "Откровения", но е публикуван и в други сайтове за поезия, и не само това, същият този мой стих е включен в стихосбирката ми "Съвременна молитва", която е издадена още през 1991 година, така че няма как аз да съм плагиатствала от теб, не искам да ме разбереш погрешно, аз не бих имала нищо против и дори бих се радвала, че има други автори, които се учат, харесват и взаимстват архитектониката на моите стихове, но при положение, че си ми поднесла коментар под формата на неаргументирана злобна помия, и то под мой стих, който е много специален за мен в личен план, това не мога да ти го простя и да го подмина. Признавам, че не съм чела другите ти стихове, прочетох само този, който е последно публикуван от теб, и в който веднага открих взаимстваната архитектоника от моя стих "Поет", но ти обещавам, че когато имам време ще прочета и другите ти стихове, и може би ще открия, че подражанието ти не се ограничава само с взаимстване на архитектониката, може би подражаваш много повече от допустимото, да, обещавам ти, че ще прочета и другите ти стихове, и няма да си мълча, ако открия нередности, а сега ще цитирам по-долу твоя стих, чиято архитектоника е копие на моя стих"Поет" :


    КОГАТО - АВТОР: Валерия Иванова

    Когато самотата им ги стряска
    и малкият им рай е станал ад,
    а те самите - по-студени от Аляска
    и пътят им напред, е път назад;
    когато и домът им не е крепост,
    а те са сенки, лутащи се в него,
    когато зад стени от недоверие
    ревниво пазят собственото его;
    когато е стаена надълбоко -
    в душите им, космическа вина,
    тогава тихо ще си кажат "сбогом" -
    самотен мъж и недолюбена жена...

    А ето и моят стих, от който си взаимствала архитектониката, не отричам, че семантиката на твоя стих е различна, но архитектониката на стиха ти е взаимствана от моя стих едно към едно, ето доказателството, виж сама:

    ПОЕТ - АВТОР: Кръстина Тодорова

    Когато делникът е с вкус неистово коварен,
    и счупени мечтите ви, отчайващо безсилни,
    въздухът насъщен безжалостно катранен,
    а лъжата, завистта и подлостта всесилни,
    когато нагло лепне като гнида мръсна,
    на лицемерието пошлата критичност,
    а от богопомазани навред ви втръсва,
    и от безочливата им двуличност,
    когато и последната надежда победена,
    болезнено изчезне някъде в безкрая,
    а истината онемее тъжно удивена,
    от злобата, интригите и клеветите в рая,
    когато всичко друго вече не достига,
    и камъкът от болка луда проговаря,
    невидим мракът нависоко се издига,
    и върху вас със хъс юмрука си стоваря,
    тогава, да тогава вие поета потърсете,
    в очите ви помръкнали той злото ще разпръсне,
    в сърцето ви надеждата изгубена ще върне,
    и щастието ваше пак отново ще възкръсне.
  • А аз се уморих да чета глупости!
  • С теб съм мила!!!Омръзна ми от фалшификати !!!Да спрем на злото да прощаваме защото то от нас отнема правото!Правото да сме щасливи!!!Поздрави!!!До нови по щасливи!!!
  • Кръстина, напълно разбираемо е всичко, което си описала!
    Светът се е превърнал в една красива илюзия, "приятелите" за съжаление са все по-лицемерни, а за кумирите, просто не е истина, колко са много и колко са фалшиви...
    Приеми моите най-искрени поздрави!
  • Твоята умора е умората на целия ни многострадален народ...
  • Поздравления за стиха и целеустремеността ти!
  • Уморена от илюзиите,от фаталните приятели, от злият мрак, черните ветрове и безбройните лъжливи кумири аз извиквам:
    "Затова обявавам война на злото от днес.
    ще кодифицирам правдата в закон свещен
    и ще поканя съвестите човешки на конгрес,
    за да пребъде слънцето в незалязващ ден.!
    Бъди благословена,Кръстина! Спокойна вечер и лека нощ!
  • Благодаря, Диди!
    Благодаря, Васе!
    Благодаря, Мая!
    Много ме зарадвахте!
    Пожелавам ви щастие, много нови
    творчески успехи и сбъднати мечти!
  • С Ренета! Трябва да се борим със злото, не другите, а ние да поведем хорото! харесах!
  • Исус учеше злото да се побеждава само с добро, а това си е една благородна война! Бог знае как да отдели зърното от плявата и ще дойде ден, Доброто ще възтържествува!
    Поздравявам те за темата, Кръстина!
  • Благодаря, Рени!
    Благодаря, Младен!
    Благодаря, Илко!
    Радвам се, че ви хареса!
    Бъдете здрави, пожелавам ви
    много поводи за усмивки,
    сбъднато щастие и нови
    творчески успехи!
  • Присъединявам се към казаното от Рени! Много силни думи, чиято резултантна се нарича Слово. Толкова много, бих казал - клетвено изречени попадения. Буквално валят и пробождат душата като шрапнели.

    Поздравление, Кръстина! Достави ми неизмеримо удоволствие с тази своя творба!
  • "Уморих се назаем да вярвам в бъдното
    и пред брадвата жертвено да коленича,
    уморих се да боготворя утрото несбъднато
    и лъжеолтарите с бели цветя да кича."

    Аплодисменти, Кръстина - силни думи!!
Предложения
: ??:??