May 5, 2015, 8:19 PM

Съкровена изповед

  Poetry » Civic
3K 0 73

Уморих се от безброй илюзии красиви

и на тръните безочливи да прощавам,

уморих се от приятели фалшиви

и на мрака зъл светлина да дарявам.

Уморих се от черни ветрове звънливи

и на копривата учтиво път да правя,

уморих се от безброй кумири лъжливи

и делата им себични сляпо да славя.

Уморих се от богоизбраници неверни

и да ръкопляскам на жрици кресливи,

уморих се от добродетели лицемерни

и да преглъщам кротко чашите горчиви.

Уморих се назаем да вярвам в бъдното

и пред брадвата жертвено да коленича,

уморих се да боготворя утрото несбъднато

и лъжеолтарите с бели цветя да кича.

Затова  обявявам  война на злото от днес,

ще кодифицирам правдата в закон свещен

и ще поканя съвестите човешки на конгрес,

за да пребъде слънцето в незалязващ ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Леле, майко, а едно време какви дълги коментари е имало!
    Когато не можеш с две думи да кажеш каквото си искал, обясняваш с двеста какво би искал!
  • Виждам, че Белла, Порчев и някои други като тях, които бяха написали неаргументирани негативни коментари под стиха ми, вече са си ги изтрили, няма ги под стиха ми, признавам без никакво лицемерие, че съм приятно изненадана от този факт.
  • Аз нямам нужда от защига, Белла, отлично съм се защитила сама, всички виждат и за всички е ясно, че това е така, само за теб не е, но това си е твой проблем, не е нито мой, нито на тези, които четат стиховете ми. Истеричните ти напъни, да ме очерниш на всяка цена, са обречени на пълен провал. Напразно се хабиш, както вече писах в коментара си по-долу: "Не се гаси, туй що не гасне..." Твоето поведение и поведението на приятелите ти от отбора на "гениалните" е най-голямото доказателство, че не аз, както неоснователно твърдите, а вие страдате от заболяването "Ефектът на Дънинг-Крюгер", това е истината, колкото и да не е изгодна за вас, защото не моите коментари са под вашия стих, а вашите коментари са под моя стих, не аз, а вие имате претенции да докажете, че само вие разбирате от поезия, а аз не разбирам от поезия, защото не аз, а вие имате претенции, че вашите стихове са съвършени, а моите стихове не са никакви стихове, те не са поезия, а есе, както "компетентно" твърди Тенев, в "градивната" си критика под моя стих, в един от коментарите си по-долу, както "компетентно" твърдите всички вие. Но истината е, че моите стихове са стихове, да, моите стихове са поезия, а не проза, ето доказателството:
    Цитирам:
    "Ритъмът е белег на стихотворната реч, която се разграничава от прозата по следния начин: стихотворният ритъм в най-широк смисъл е повторение на експираторни звукоречни единици. Това повторение като ритмично движение не може да се схване понякога само в отделен стих, а в една звукова продължителност, включваща два или повече стиха, които тепърва с възприятието се отделят като такива. Налице ли е това ритмично движение в синтактически завършена реч - тя е стихотворна."

    И още един цитат, Белла, цитирам:
    "В поезията, ритмично впечатление може да се внуши от синтактични редувания, от повторение на равнозначни за чувственото впечатление образи в цялата образна постройка на стихотворението; по-нататък - от даденото в известен ред подчертаване на емоционалния тон, от реда на смисловото значение на частите и т.н."

    Тези цитати са взети от : Поетическият ритъм / Култура и критика

    P.S. Всички знаем, че ако една стихосбирка, дори и сто процента да е съвършена технически, бъде преведена на чужд език, ритмичната стъпка автоматично се нарушава, тъй като думите на български език и на съответния чужд език не са еднакви по строеж, нито ударението, нито броя на сричките са еднакви, ако следваме твоята логика на "знанията" ти за поезия, Белла, както и тази на Тенев, Комедвенска, Порчев и др. "компетентни" като вас, стигаме до абсурдния извод, че щом има нарушен ритъм (нарушена ритмична стъпка), трябва автоматично цитираната (като пример) стихосбирка по-горе да се превърне в проза, а авторът на стихосбирката от поет автоматично да се превърне в белетрист. С една дума авторът на стихосбирката в България ще си бъде поет, а в чужбина вместо поет ще е белетрист, тъй като при превода на стихосбирката му от един език на друг език се получава нарушение на ритъма в стиховете, които съдържа стихосбирката му, те вече не са съвършени в техническо отношение, затова според вашите "знания" за поезия, съгласно логиката на вашата "комепетентност", тази стихосбирка вече не е поезия, а е проза. Шеше да е много смешно ако не беше много тъжно.
  • Порчев, цитирам това, което ти си ми цитирал:
    "Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното. Тази склонност е приписвана на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си."
    Аз, неквалифицирания индивид, Порчев, както ти ме наричаш, съм завършила висше образование, специалност "българска филология", това е специалността, която с основание има претенции да разбира, кое е поезия и кое не е поезия, а преди това съм завършила Държавния библиотечен институт в гр.София, авторка съм на пет стихосбирки, още първата ми стихосбирка "Съвременна молитва" е одобрена от Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" - гр.София за международен книгообмен, а сега ти ми кажи твоето образование, за да преценят всички, кой е компетентен и и кой не е компетентен, кой е грамотен и кой не е грамотен, кой е нагъл (както ти ме наричаш в твоя коментар), и кой не е нагъл, май неквалифицирания индивид си ти, Порчев, защото ако беше компетентен и грамотен, нямаше да си толкова нагъл и нямаше да приписваш на мен отрицателни качества, които всъщност ти притежаваш, отдавна шеше да си наясно, че бялото си е бяло, а черното черно, колкото да ти се иска на теб и на приятелите ти, да съм това, което на вас ви се иска да бъда, аз винаги съм била, съм и винаги ще бъда, това което съм, нещо, което вие никога няма да успеете да очерните, древна мъдрост гласи: "Не се гаси туй, що не гасне..." Колкото до другото, не аз страдам от мания за илюзорно превъзходство, а ти и приятелите ти от агитката на "гениалните", и най-голямото доказателство, че това е така, е фактът, че вие сте под моя стих, а не аз под вашия, точно това е нагледен пример за самозабравили се хора, които страдат от мания за илюзорно превъзходство.
  • Аз не правя никакви номера, Тенев, заслугата, че съществува в поезията сложен ритъм, не е моя, не аз съм писала правилата в литературознанието. Аз за разлика от вас, не си падам по номерата, вие сте специалист по правене на номера, но май не случихте този път, номерът с вашата компетентност, този път май няма да мине, аз не съм фен на поговорката: "Мнозина гледат, а малцина разбират...", защото все пак съм завършила висше образование, специалност "българска филология", мен не можете да ме излъжете с вашите псевдоаналитични и алогични поетични анализи. Дори да приемем хипотетично, че не го правите нарочно, това изобщо не ви извинява и оправдава, крайно време е да актуализирате и да осъвремените знанията си по поезия, може би сте забравили, унесен във вашите "пирихии", "спондеи", "трибрахии", "облекчени хореи", и т.н., и т.н., но ние все пак живеем в 21 век, нали? В един от коментарите ви по-долу прочетох, че понеже не бил технически съвършен, стихът ми не бил стих, а есе, ако това беше вярно, редакторът на сайта щеше да го постави не в категория поезия, а в категория проза, подкатегория есе. Ето ви и още доказателства, че стихът ми е стих, а не есе, че стихът ми е поезия, а не проза:

    Цитирам:
    "Ритъмът е белег на стихотворната реч, която се разграничава от прозата по следния начин: стихотворният ритъм в най-широк смисъл е повторение на експираторни звукоречни единици. Това повторение като ритмично движение не може да се схване понякога само в отделен стих, а в една звукова продължителност, включваща два или повече стиха, които тепърва с възприятието се отделят като такива. Налице ли е това ритмично движение в синтактически завършена реч - тя е стихотворна."

    И още един цитат, Тенев, цитирам:
    "В поезията, ритмично впечатление може да се внуши от синтактични редувания, от повторение на равнозначни за чувственото впечатление образи в цялата образна постройка на стихотворението; по-нататък - от даденото в известен ред подчертаване на емоционалния тон, от реда на смисловото значение на частите и т.н."

    Тези цитати са взети от : Поетическият ритъм / Култура и критика
    P.S. На въпроса какво е планирано и какво е случайност в собствения ми стих, Тенев, мога да дам верен отговор единствено и само аз. Твоето предположение, твоят отговор на този въпрос от мое име е и ще си остане (завинаги) само и единствено твое предположение, но не и истина.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...