25.09.2012 г., 12:00

Съквартиранти в свят без любов

1.3K 0 1

Спомняш ли си какви бяхме,
леле. какви бяхме преди,
спяхме на пода в мъничката стая,
а царете на нашата любов завиждаха дори!

 

Гладни и влюбени, помниш ли ти?
И след толкова блъскане, за малко пари
толкова труд, толкова зор,
накрая купихме си "Собствен затвор".

 

Лежим на скъпата спалня,
гледаме в различни посоки,
имаме джакузи, вана - скъпа баня,
по дяволите... та те за какво са?

 

И ето ме днес сдухано, заядливо момиче,
ти пък натокан, бизнесмен суров,
къща, кола, обзавеждане - всичко,
съквариранти в свят без любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Юлианова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...