6.03.2015 г., 23:27

Сълза

522 0 6

 

Сълза

 

Там, където облаците падат –

мен ме няма,

там, където залезите лягат –

мен ме няма.

 

Там, където океаните бошуват –

мен ме няма, там,

където небесата плуват –

мен ме няма.

 

Там, където слънцето изригва –

мен ме няма,

там, където нощното небе намигва –

мен ме няма.

 

Там, където Всичкото се губи –

мен ме няма...

 

Има ме в една заблуда,

отронена от твоето око голямо.

 

И –

 

там, където мен ме няма –

има ме навсякъде,

и започвам да живея.

 

 ботьо

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...