Сълза
Реалната истина срещна човека
Улисан във важни дела
Разсея се малко и леко стъписан
Човекът не я разпозна
Мечтаеше този човек и с усмивка
Посрещаше сутринта
Света да обгърне в ръцете си искаше
Живееше с любовта
Реалната истина беше край пътя му
Той крачеше с горда глава
Усмихната вечна тя беше му спътница
Във всичко това
Няколко пъти се срещаха двамата
Тя вечна той пред вечността
Когато угасна в душата му пламъка
Някой пророни сълза
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дух на лютеницата Всички права запазени