26.03.2025 г., 10:02

Сълза

251 0 0

Реалната истина срещна човека

Улисан във важни дела

Разсея се малко и леко стъписан

Човекът не я разпозна

 

Мечтаеше този човек и с усмивка

Посрещаше сутринта

Света да обгърне в ръцете си искаше

Живееше с любовта

 

Реалната истина беше край пътя му

Той крачеше с горда глава

Усмихната вечна тя беше му спътница

Във всичко това

 

Няколко пъти се срещаха двамата

Тя вечна той пред вечността

Когато угасна в душата му пламъка

Някой пророни сълза

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дух на лютеницата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...