26 мар. 2025 г., 10:02

Сълза

253 0 0

Реалната истина срещна човека

Улисан във важни дела

Разсея се малко и леко стъписан

Човекът не я разпозна

 

Мечтаеше този човек и с усмивка

Посрещаше сутринта

Света да обгърне в ръцете си искаше

Живееше с любовта

 

Реалната истина беше край пътя му

Той крачеше с горда глава

Усмихната вечна тя беше му спътница

Във всичко това

 

Няколко пъти се срещаха двамата

Тя вечна той пред вечността

Когато угасна в душата му пламъка

Някой пророни сълза

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дух на лютеницата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...