Реалната истина срещна човека
Улисан във важни дела
Разсея се малко и леко стъписан
Човекът не я разпозна
Мечтаеше този човек и с усмивка
Посрещаше сутринта
Света да обгърне в ръцете си искаше
Живееше с любовта
Реалната истина беше край пътя му
Той крачеше с горда глава
Усмихната вечна тя беше му спътница
Във всичко това
Няколко пъти се срещаха двамата
Тя вечна той пред вечността
Когато угасна в душата му пламъка
Някой пророни сълза
© Дух на лютеницата All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
