Реалната истина срещна човека
Улисан във важни дела
Разсея се малко и леко стъписан
Човекът не я разпозна
Мечтаеше този човек и с усмивка
Посрещаше сутринта
Света да обгърне в ръцете си искаше
Живееше с любовта
Реалната истина беше край пътя му
Той крачеше с горда глава
Усмихната вечна тя беше му спътница
Във всичко това
Няколко пъти се срещаха двамата
Тя вечна той пред вечността
Когато угасна в душата му пламъка
Някой пророни сълза
© Дух на лютеницата All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
