Сълза

Poetry

252 0 0

Реалната истина срещна човека

Улисан във важни дела

Разсея се малко и леко стъписан

Човекът не я разпозна

Мечтаеше този човек и с усмивка

Посрещаше сутринта

Света да обгърне в ръцете си искаше

Живееше с любовта

Реалната истина беше край пътя му

Той крачеше с горда глава

Усмихната вечна тя беше му спътница

Във всичко това

Няколко пъти се срещаха двамата

Тя вечна той пред вечността

Когато угасна в душата му пламъка

Някой пророни сълза

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0