26 mar 2025, 10:02

Сълза

  Poesía
258 0 0

Реалната истина срещна човека

Улисан във важни дела

Разсея се малко и леко стъписан

Човекът не я разпозна

 

Мечтаеше този човек и с усмивка

Посрещаше сутринта

Света да обгърне в ръцете си искаше

Живееше с любовта

 

Реалната истина беше край пътя му

Той крачеше с горда глава

Усмихната вечна тя беше му спътница

Във всичко това

 

Няколко пъти се срещаха двамата

Тя вечна той пред вечността

Когато угасна в душата му пламъка

Някой пророни сълза

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дух на лютеницата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...