Сълза
и първата
се стича бавно от очите ми.
Пада нежно във пръстта,
където са мечтите ми.
Гледам надолу,
там, дето като нежна капчица роса
потъна моята сълза -
безжалостно окаляна,
завинаги изгубена
и пропиляна.
След нея още една и две се стичат
от сините очи.
Ти идваш, без да ме погледнеш.
Стъпкваш пръстта и тръгваш.
Там бяха моите сълзи -
изплакани и неизплакани,
потъпкани.
На теб не са ти нужни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Далия Всички права запазени
