Една сълза по лицето ми се стича
и прави си път към моето сърце.
То плаче, страда и се измъчва,
за теб, любими, за твоето щастие...
Зная, боли те, зная, че ще мислиш
дълго, до зори, за нашите минали
щастливи дни...
Но сега боли и душата ми скърби,
ще се върнеш, зная го, но откакто
замина ти, сърцето ми спря да тупти...
Сълзите и днес текат, гледам към
портала и чакам си мечтата,
да се завърнеш, да ме прегърнеш,
с много обич да ме изпълниш...
© Жулиета Стоянова Всички права запазени