22.10.2009 г., 22:56

Сълза

927 0 0

Една сълза по лицето ми се стича

и прави си път към моето сърце.

То плаче, страда и се измъчва,

за теб, любими, за твоето щастие...

Зная, боли те, зная, че ще мислиш

дълго, до зори, за нашите минали

щастливи дни...

Но сега боли и душата ми скърби,

ще се върнеш, зная го, но откакто

замина ти, сърцето ми спря да тупти...

Сълзите и днес текат, гледам към

портала и чакам си мечтата,

да се завърнеш, да ме прегърнеш,

с много обич да ме изпълниш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...