Сълза прокрадна се в моя сън ,като неканен гостенин .
Омая ме тя със своята сила и остави в мен диря.
Наказа ме нощта да стоя в капана на тази сълза ,отронваща се като късче сняг над очите ми .
Водни капчици са сълзите.
Като капки перли в очите.
И едва долавям аз дъжда ,следейки с поглед една сълза .
Сълза кристална и човечна .
Сълза близка и далечна.
Сълза впила се в очите ми
и изписана на лицето ми.
Слях се с дъжда .
Скрих си лицето
и спря ми сърцето .
А сълзата капеше като ситен прашец на един невинен светец.
© Elena Bozhinova Всички права запазени