Сълза.
В окото ми сълза проблесна,
роди се бързо, тихо, нежалана,
от майка си – тъгата безсловестна
и от баща си – във душата рана!
Тя мъничка бе, истинска и чиста,
за миг едничък на клепача спря,
търкулна се по бузата вълниста,
не можех с нищо аз да я възпря!
Но там усети с ярост земетръса,
тресящата се плът в стон горещ,
от болка на сърцето се откъса
и кожата запали като в пещ!
Премина през дълбоки, сетни ями,
на бръчките, оставени от труд,
от нощи смутни, сенки недоспани,
от горест жлъчна, от лъжа и студ!
Търкулна се надолу по браздата,
и по лицето мое, рано остаряло,
остави тъничка следа – горката
от нейното смаляващо се тяло!
До устните горещи – тя пристигна
и полъх на жалта ми – там усети,
замисли се, поспря се и примигна,
а сетне продължи ми към сърцето…
17.06.2015 г. Влад. Нед.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados