vladetoned (Владислав Недялков)
316 6481
Jun 17, 2015, 11:43 AM  

Сълза. 

  Poetry » Other
435 0 10

 

Сълза.

 

 

В окото ми сълза проблесна, 

роди се бързо, тихо,  нежалана, 

от майка си – тъгата безсловестна 

и от баща си – във душата рана! 

 

 

Тя мъничка бе, истинска и чиста,

за миг едничък на клепача спря, 

търкулна се по бузата вълниста, 

не можех с нищо аз да я възпря! 

 

 

Но там усети с ярост земетръса,

тресящата се плът в стон горещ,

от болка на сърцето се откъса

и кожата запали като в пещ!

 

 

Премина през дълбоки, сетни ями, 

на бръчките, оставени от труд,

от нощи смутни, сенки недоспани, 

от горест жлъчна, от лъжа и студ!

 

 

Търкулна се надолу по браздата, 

и по лицето мое,  рано остаряло, 

остави тъничка следа – горката 

от нейното смаляващо се тяло!

 

 

До устните горещи – тя пристигна

и полъх на жалта ми – там усети,

замисли се, поспря се и примигна,

а сетне продължи ми към сърцето…

 

 

17.06.2015 г. Влад. Нед.

 

 

 

 

© Владислав Недялков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти от все сърце, Таня!
  • Много хубаво пишеш!
  • Благодаря - Васе, Исмаил, благодаря че посетихте и коментирахте.
    Пожелавам на всички Ви хубав и успешен ден!
  • Малката сълза не крий. Тя е породена от лъжа и студ, бавно доближава сърцето и се настанява за незнайно време.Боли, но те прави човек! Много ми хареса!
  • Пътят на сълзата от сърцето и душата! Поздравления!
  • Благодаря ти, Рени! Отново ме разчувства с твоя коментар! Дали сърцето на поета може да носи много, аз не зная - Рени, но моето успя до сега, да носи много болка, мъничко тъга и прашинка щастие и дано да издържи.....дано!
    Поздравявам те и ти пожелавам хубав ден!
  • Владиславе! Остави ме безмълвна - сърцето е дом за единствените две истински неща Любовта и Болката! Който държи вратата на сърцето си отворена за тях е завършен като Човек! поета може да носи много, нали, Влад?! Много те харесвам тук, наистина!
  • Благодаря ви - Стойна, Руми, за коментарите и топлите думи!
    Благодаря ви от все сърце!
    Пожелавам и на Вас много щастие и позитивни емоции в предстоящите дни.
  • Малката чиста сълза , рожба на тъгата и ранената душа. Не планувана, но дълбоко изстрадана. Много тъжно, но тъгата е също човешко чувство, което прониква дълбоко и рисува трайни следи, като това стихотворение.
    Моите топли поздрави към тебе, Влади.Бъди силен!
  • Влади, отново си на тема "тъга"!
    Тук мъничката сълза издава душевното състояние на лирическия герой, ако не е тя, тъгата би могла да остане прикрита! Но пък, така е май по-добре, човек да дава воля на чувствата си, защото само тогава е истински!:

    "Тя мъничка бе, истинска и чиста,
    за миг едничък на клепача спря,
    търкулна се по бузата вълниста,
    не можех с нищо аз да я възпря!"

    Не се опитвай да я спреш, бъди винаги това, което си!
    Пожелавам ти усмихнато и слънчево настроение!
Random works
: ??:??