Болна от любов,
разля се тя, сълзата...
Като меко падащо листо
отпи скръбта и самотата!
Уви воала на мечтите
и скри се топла от света!
Сгушена стои сълзата,
търси брод сред пропастта!
Болен от любов
сънят лек блуждае.
Като кошмарен звън
на черно минало ухае!
Утрото го буди с остър вик:
- Пак си плакала насън!
© Дива Самодива Всички права запазени