Болна от любов,
разля се тя, сълзата...
Като меко падащо листо
отпи скръбта и самотата!
Уви воала на мечтите
и скри се топла от света!
Сгушена стои сълзата,
търси брод сред пропастта!
Болен от любов
сънят лек блуждае.
Като кошмарен звън
на черно минало ухае!
Утрото го буди с остър вик:
- Пак си плакала насън!
© Дива Самодива All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
