Сълза
Защо не мога от очи да те опазя,
мъжете сеят погледи във теб.
Опитвам в ревността си да не мразя -
жената си избира с кой да е...
Не мога да те заведа в Париж на уикенд,
да разтуптим за час Шанз-Елизе;
ти, с хубостта си - виното ми руйно,
аз - уловил мечтата за ръце...
Не съм ти подарил все още пръстен,
но те прегръщам с него всеки миг,
душата мъжка с нежност е покръстил –
ръката ти е вече мой съдник...
И щом на рамото ми ти притихнеш,
и споделиме тръпка топлина,
в очите ти добри аз ще усмихна
една обична пареща сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
